Ето един ден в който бавно, почти змиевидно се промъква едно състояние на бездушевна самота, ранена гордост и безнаказана словоохотливост. Дишам на пресекулки и се задавям в собствената си глупост и безразсъдство. Точно тези двете обичах...

Срам и позор. Смърт и нехайство. Наказание и прегрешение. Онемявам пред поредната случка, доказваща абсурда на беззаконието в България. Побиват ме тръпки пред мисълта, че това може да се случи на мен, на мои приятели, или н...

Новините. Ех тези новини. Особено гадните. Особено оневиняващите виновните. Тази сутрин се събудих с една от тези, които могат да развалят целият ти ден. „Обвиняват ударен от кола на НСО, че не е избегнал сблъсъка&rd...

От доста време получавам новини за България предимно от фейсбук, vesti.bg, приятели и роднини. И днес преди да си легна отварям Фейсбук и какво да видя? Ами около 9 от моите приятели са харесали Домашното порно на Валери и Николета. И с...

Отглеждам си паралелни светове. В саксия. На топло. С често поливане. И всяка вечер потапям цветовете им в различни светове. И разказвам тихо. Шепнейки. Разлиствам тънките клонки и търся паразити. От онези черните, с много крака, няко...

Или колко е важно да не се вземаш насериозно.
Откакто намалих цигарите и спрях да пуша вкъщи, намалих и писането. И се оказва, че вървят ръка за ръка. Музата, цигарите и бялото вино с лед и лимон. И когато едното изчезне, п...

Попитаха ме за най-щастливият период от живота ми. И ми дадоха две опции. Единият вариант беше свързан с моментите от миналото ми, а другият с бъдещето.
И се оказа, че този въпрос наглед елементарен ме затрудни. Замисли ме....

...Per tutte le volte che.. .
Първите акорди на песента ме завъртяха във водовъртеж от спомени и любов. Върнаха ме в езика на моята любов. Езикът на който за първи път се влюбих, обикнах, трептях, ревну...

Помниш ли сънищата си? Онези, които са толкова реални, че събуждайки се инстинктивно се обръщаш, за да продължиш да ги докосваш. Да ги усещаш. Да ги изживяваш. Да ги продължиш. Истински. Лесно. В реалността. На границата...

Тази вечер трябваше да съм при теб. Исках. Искаше. Останах с чаша вино, лимон и леда на собствените си заспиващи мисли. Гледам auroraborealis и се чудя за чудесата в живота на хората. За малките случки, който изпускаме, докато сме заети ...

Без равносметки и анализи. Без обещания. Без тайни. Без очаквания. Без желания. Без последно желание. Желание за което винаги успокояваш мислите си, преди да затвориш очи и да го пожелаеш с цялото си същество, и без да об...

Този пост е за 10-те разлики между комунистическа България и демократичната й версия от след 89-та. Без претенции за социологично политическа изчерпателност, както и събитийна синхронизираност.
И така. ...