Помниш ли света за който ти разказвах преди време. Светът на моята реалност. Убежището към което се спускам стремглаво винаги, когато усетя, че въвря върху лед.
                И тази нощ сънувах същият сън. Сънувах как...

След краят на зима 2008-2009 дойде и краят на газовата криза. Няма зима. Няма нужда от отопление. Няма нужда от отопление – няма газови дискусии, нито кризи, нито цени. Има лято, море и още нещо. Има и показно сваляне на цени. Защо...

Отдавна, “времето” се изплъзва от ръцете ми. Като сутрешна прозявка, избягала от спящите мисли. Опитваме се да се държим за ръце, а се оказва, че всъщност се отблъскваме. С други думи, времето стои от другата страна на моите ...

Какъв и колко е предела на човешките възможности? Кое е същественото и ценно нещо, заради което си заслужава да пробвате границите на собствените си възможности? Ще ви остане ли нещо след всичките тези усилия или ще останете само бледа с...

От няколко месеца се изкушавам да пиша неанонимно. Да направя нов блог. Блог със снимки и картинки с разкази и откровено споделяне. И ето, че нещо продължава да ме спира. Бягам от фейсбук и натрапчивите пориви на всичките ми приятели и п...

Един живот и една ситуация, която превръщам в драма и полудявам. Тихомълком. На пръсти. С разрошени коси, сплетени на плитки. Шапка с козирка. И много дъжд. А тялото потрепва от студа. Сякаш на шега. Доказателство, че днес е един от онез...

Богат е българският език на поговорки и мъдрости. Според мен те са просто начин да обясним дадена ситуация или да извиним нечия некомпетентност или грешка.
От една седмица насам присъства една и само една актуална тема в моето ежедневие...

            По повод влязлата в сила промяна на Наредба Н - 18  за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти и решението на Дянков да накара “бензинджиите” да се отчитат ежедневно, използвайки уеб сайта на НА...

Поемаш дълбоко въздух и издишаш. Издишаш думи и погледи. А аз трябва да свържа пъзела. Да се науча да докосвам твоята магия. Да ходя боса в твоите лабиринти и да осветявам тъмнината само с една клечка кибрит. Усещаш ли течението в тунела...

Преследват ме. Появяват се насън. Точно тогава, когато са най не добре дошли. Тогава, когато душата ми търси спокойствие сред собствените си реализирани мечти. Тогава, когато се докосва до съкровените тайни на създаващата се реалност. То...

Някъде по пътя започвам да се губя. Започвам да мисля равномерно. Започвам да спя, когато най-много живея. Започвам да умирам, поглеждайки навътре. Сред изтърбушена душа, приспана психика и разтревожена сила.
Изправям се сутрин, за да и...

Като нормален човек се ровя избирателно в интернет пространството и чета неща, които ме интересуват. Само тях. Наричам този синдром – избирателна любознателност.
Днес попаднах на блог / http://dzver.com/blog/?p=563/  в който отдав...