Постинг
23.05.2013 07:10 -
ГОСПОЖО ГОРДОСТ!
Госпожо Гордост! Тръгвам си от вас!
Коктейла ви изтънчен не желая.
Пленихте ме на малки глътки страст.
И Адът беше с маската на Рая.
Словесните ви изблици желах.
Дори и бутафорната корона.
По вас не виждах петънце от грях
и бяхте за очите ми мадона.
Какъв ли беше този порив сляп
да ви последвам, тих като въздишка?
Защо ли бях пред думите ви слаб
и вързан с чародейната каишка?
От блясъка на вашите блюда
произхода сърцето си забрави.
Онези мои братя без следа,
които никой никога не слави.
Мизерници и псета в гъста кал.
Дори клошари, ровещи в сгурия...
...Задавих се с парченце портокал.
Коктейла ви не мога да изпия.
И чашата ви с цветното стъкло
не ща за взор пред моите зеници.
Дори да съм с излишно потекло -
все още съм с разтворени корици.
В душата ще изплача всеки стон.
На бедните сълзите ще избърша.
Госпожо Гордост! Сбогом! Без поклон!
Пред вас духа си няма да прекърша!
Ведролей
Коктейла ви изтънчен не желая.
Пленихте ме на малки глътки страст.
И Адът беше с маската на Рая.
Словесните ви изблици желах.
Дори и бутафорната корона.
По вас не виждах петънце от грях
и бяхте за очите ми мадона.
Какъв ли беше този порив сляп
да ви последвам, тих като въздишка?
Защо ли бях пред думите ви слаб
и вързан с чародейната каишка?
От блясъка на вашите блюда
произхода сърцето си забрави.
Онези мои братя без следа,
които никой никога не слави.
Мизерници и псета в гъста кал.
Дори клошари, ровещи в сгурия...
...Задавих се с парченце портокал.
Коктейла ви не мога да изпия.
И чашата ви с цветното стъкло
не ща за взор пред моите зеници.
Дори да съм с излишно потекло -
все още съм с разтворени корици.
В душата ще изплача всеки стон.
На бедните сълзите ще избърша.
Госпожо Гордост! Сбогом! Без поклон!
Пред вас духа си няма да прекърша!
Ведролей
Няма коментари
Търсене