Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2008 12:50 - Писмо
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1527 Коментари: 5 Гласове:
0



На вратата се почука нетърпеливо два пъти. Два пъти, последвано от мълчание. И после още два пъти. По-силно и по-шумно. Силно и отмерено. Някак заучено. Перфектно усвоено действие, обусловено от повторяемостта. Мисъл. Действие. Движение. Тишина.

Не бързаше да отвори, защото там нямаше да има никой. Освен писмо. Писмо оставено на изтривалката пред вратата. Потропване и тишина. Като въведение на първи параграф. Като прелюдия към нещо чакано. Като история.

Почукване и писмо, написано върху стара и твърде пожълтяла хартия. Капки алено мастило вместо подпис. И разказ, написан на един дъх. С треперещи ръце, стискащи тънкото перо. Малки капчици, вместо точки в края на изречението, и задъхана пауза. Увличащо. Задълбочена мисъл на анализирани моменти. Закрепостена преходност на мисълта и търсенето. Внезапно потъваща надолу към тъмната страна на несъществуващата реалност.

Думи подредени. Думи намерили своят получател. Думи намерили символика в загубената илюзия с цвят на хармонична и необяснена близост. Близост. Това имаше в междуредието на изписаните думи. Близост в думите, оставяни всяка вечер на входната врата на схлупената къщурка.

Търсене. Случайност. Съвпадение. Илюзия, обгърната в символика.

Стана и отвори вратата. Наведе се да вземе плика и се върна пред камината. Сгуши се под топлото одеало, седна на старият люлеещ се стол, и се зачете.

„Пътувах много. Качвах се и слизах от превозни средства с един единствен куфар, побрал материалната обезпеченост на живота ми. Пътувах и запечатвах в съзнанието си места,  аромати, гледки и преживявания. Работех и мечтаех. Пътувах и снимах с мислите си емоциите от оставените зад гърба ми хора, места, сърца, легла, недопити чаши червено вино със захвърлени под масата коркови тапи. Да. Червеното вино. Онова кехлибарено вино от дядовите лозови полета. Хиляди декари зеленина, раждаща сладост, опияняваща света и замъгляваща възприятията. Симулираща щастие.

Насън те водех там, за да ти разказвам как се отглеждат лозята, а наяве търсих мисълта ти. Исках да споделя с теб моментите в който се връщах към детството, към спокойствието, към мечтата, към теб, като мой неизменен спътник. Докосвах се до страха и до предупреждението за нещо предстоящо. Нещо неразбрано. Ти ме слушаше и докосваше зелените листа с форма на настръхнал копнеж. Откъсваше кехлибарен грозд и ме хранеше, както се храни малко злоядо дете. Бавно, търпеливо и настойчиво. Предопределеност, запазена в спомените. Пътувах, а душата ми пътуваше с теб в противоположната посока на света. А земята се върти”.

            Тя остави жълтите страници в скута си и отпи глътка кехлибареното вино. Огънят в камината се разпалваше, а сънят отнасяше душата й натам.

 



Тагове:   писмо,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. anallizator - чук. . . чук. . . какво ли ще има пред ...
14.05.2008 00:23
чук...чук...
какво ли ще има пред вратата следващия път!
Страхотен стил, изказ, сравнения, образност....хареса ми много.
Поздрави!!!
цитирай
2. anlov - Да, анализаторе,
17.05.2008 14:19
ДА, ТАКА Е.
цитирай
3. анонимен - NPOUAsBSbXkPvAJAU
03.07.2011 09:53
YouВ’re on top of the game. Thanks for shairng.
цитирай
4. анонимен - JNTqrWeaSLHYgv
03.07.2011 21:43
Wow! Great tihkning! JK
цитирай
5. анонимен - EoxGkYCWVI
04.07.2011 12:08
Zly4yc <a href="http://vskvmkhrdxro.com/">vskvmkhrdxro</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 413188
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930