Пози, преструвки, лицемерие, шепнене, криене, спотайване, егоизъм, нападателност, променливи настроения, рефлектиращи негативно върху околните, непровокирана заядливост, грубост, завист, обиди, подмазване, хитруване...
Ежедневие от което няма спасение. Няма обяснение. Поведение, основало човешките и бизнес отношения на ежедневно ниво.
Революция на романтичната душа. Или къде й е мястото в тази хаплива реалност. Обкована от човешките превземки и материални стремежи. Погледнато от птичи поглед, това е реалността в която ще премине живота ни. Шарен, тъжен, сив, професионално реализиран, любовно споделен или разбит, недостатъчен, или достатъчен, доволен или частично щастлив. А може би дори и пълноценен. Който както успее да си го направи, бе казал един другар преди време. Или на принципа всеки сам за себе си. Достатъчно много минути за правене на грешки и за оправянето им. За чертаене на планове и съобразяване с изискванията на обществото, близките и не близките. Стратегии, планове, анализи, модели на поведение, старателно подбирани мъдри мисли, които да напътстват живота ни. Прецизно подредени планове, изпъстрени с детайли от мечти и желания, от приказки и филми, от нежни текстове на песни, от картини и пейзажи, и от чуждият опит.
И ето я онази реалност, носеща гръмкото име Ежедневие. Това, което се случва, докато планираме всичко останало. Докато го оценяваме, докато го преправяме, докато го осмислим, то вече се случва. Доволни или не, живеем в него. и в повечето случаи не е достатъчно.
Достатъчно. Колко всъщност е достатъчно, за да може човек да освободи мислите и желанията си. Да бъде себе си, без да се съобразява с общоприетото поведение. Колко може да търпи всичко това.
Какво се случи с нормалните хора? Тези които не шушукат, когато искат да си кажат нещо. Тези на които не им правят забележка, че са казали нещо, което може да не се хареса на някой друг. Тези, които спокойно изразяват мнение, не съобразявайки се със шефовете и техните уши. Тези, които живеят свободно и се радват на минутите, дори, когато тъжат. Тези, които слушат и чуват, когато им се говори. Тези, които умеят да четат между редовете. Тези, които умеят да рисуват с думи, с четки, с глас, с очи, с ръце, с душа. Тези, които не се притесняват да обичат истински. Тези, които се борят. Тези, които не се страхуват да живеят. Тези, които говорят на глас. Тези, които се смеят от сърце. Шумно и заразително. Тези, които могат да обичат с очи и душа. Тези, които се натъжават от хорската грубост. Тези, които не могат да виреят в света на лицемерието и егоизма. Тези, които не разбират нито подмазването, нито нападателността за стратегически подходи за професионална реализация. Тези, които не виждат лъжата, като значима част в човешките отношения. Тези, които търпеливо чакат промяна у другите. Или може би трябва да се променят самите те, за да успеят да живеят в тази реалност. И да оцелеят.
Тези, които търсят нещо в безвремието на реалността и човешките отношения. Чистотата, неподправеността и хармонията. Съществуваща на друго място в друго време.
29.05.2008 20:09
Кога ще прогледнат всички че чесността в живота е предпоставка за успех ! Изкуствените хора правят изкуствени неща ,които се разпадат бързо !Възмозно ли е цял народ да е менте ?
обществото е оставило на заден план елементарните неща, тези от които живота на човек може да бъде толкова по-лек, необременен и пълноценен...
менте?
не бих казала...
но изкривени цености и липса на такива....да
Битието (начин на живот,общество,социален статус,материално положение...) определя съзнанието!
А да не забравяме и , че е модерно да си тарикат, ако можеше най-големите пиар и рекламни агенции да популяризират честността и човещинката и да ги превърнат в модерен продукт и модел за подражание....само така май би се променил света към добро!!!
Поздрави за разсъжденията!
03.06.2008 14:51
и си търсят мястото!
Пикола, понякога и аз са отчайвам, но...винаги имам надежда, че това ще е за кратко и всеки ще си намери мястото в тоя свят. Или в другия.
:):):):):)