Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2008 20:12 - Човешката анонимност
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2940 Коментари: 8 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Докато пиех втора чаша вино с лед и резен лимон, и правех линийки по изпотеното стъкло на чашата, се сетих, че гледам събеседника си, а не го чувам. Свободните ми часове след работа отново бяха запълнени с информация за успешно реализирани сделки, за костюма на новата мениджърка, за секси усмивката на новият шофьор, за вип клиентите на изминалата седмица, за милионера, който паркирал новата си яхта край яхтеното пристанище на Тракийските скали, по грешка, заради развалена навигационна система или както е прието да се казва – gprs, и как му харесало мястото, което видял и взел, че го купил, а всъщност се оказва, че е политическа фигура, скрита зад някакво измислено име и чуждестранен паспорт.

Участвах в разговора някак по навик, а същевременно единственото нещо, което усещах и следях беше как вкуса на тежкият мускат се пропива в сетивата ми. Сякаш полепнал по небцето, се пренасяше от вкусовите рецептори към всички останали форми на възприятия. Мислех си как е отгледано гроздето, кой го е прибирал от лозята, плетени ли са били кошниците, или отдавна всичко е механизирано и модернизирано, какъв точно е процеса на производство, как го наливат в бъчвите, как ги затварят. Виждах в мислите си инспекцията, контролираща качеството, виждах дегустаторите, отпивах с тях от нежната течност и тогава други мисли нахлуха в съзнанието ми.

Виждах в мислите си непознати хора и се сетих за ежедневието на нашата анонимност. Анонимността на големият град и на забързаното ежедневие. Анонимността от страха за близост, за опознаване, за приятелство, за нормална комуникация. Страх от човека срещу теб. Всеки ден. В различни ситуации.

И тогава се сетих за вчерашният ден и една интересна случка. Стоях загледана в преминаващите хора и в тези, чакащи на спирка на градският транспорт. Умислени, четящи, говорещи по телефон, слушащи музика със слушалки в ушите, разхождащи се напред назад. По единично. Дръпвах блажено от така желаната цигара и се сливах с мислите им, когато погледа ми се спря на една дама – полицай, с невероятно красива, дълга руса коса, вързана на опашка и внимателно прибрана под шапката. Нежно и елегантно създание, което ходеше напред назад по тротоара, говорейки по мобилният си телефон. Усмихната. От време на време бъркаше със свободната ръка в дълбокият страничен джоб на сивият си панталон, вкаран в грубите кубинки и вадеше семка, и с отиграно движение я долепяше до устните си, където зъби и език се включваха в действие, за да оставят само люспи, които биваха захвърлени на земята.

Направи ми впечатление, че към нея се запъти възрастна жена, облечена спретнато, с вчесани побелели коси, прибрани над челото със шнола. Вървеше към нея с изражението, което има човек, когато видимо е объркан или направо изгубен. И като дежаву се сетих, че в годините на комунизма, хората се обръщаха към „чичко милиционер” за конкретна посока, информация или помощ. Явно и тази жена помнеше някакви такива моменти, защото категорично се отправи към дамата полицай, която демонстративно й обърна гръб и продължи да си говори по телефона. Три минути по-късно и никакво нахалство отстрана на жената, която стоеше кротко близо до дамата полицай и чакаше да приключи разговора й, за да я попита, т вдигна очи и се заоглежда, търсейки някой друг, когото да попита. Продължи да се оглежда и тогава погледа й се спря на мен. Аз продължавах да стоя неподвижно, механично да пуша и да наблюдавам хората около себе си, и тръгна в моята посока.

Просто една жена на видима възраст около 80 години, която се чудеше кой канал да използва на подлеза, за да стигне до спирката си.

Тогава се замислих как от всичките тези 30 и много души, които стояха в непосредствена близост до нея, никой не забеляза, че тази жена има нужда от минута внимание. Как и защо никой не вдигна очи, за да я погледне и да разбере, че точно в този момент може с няколко думи да й помогне да се прибере вкъщи.

Анонимността на човека, който живее, работи, създава семейство, гради, руши, краде, смее се, забавлява се и е навсякъде около нас, а може би и в самите нас. Анонимността, която се е превърнала в начин на живот. Синдром на големият град, където всеки се крие зад тази анонимност, представяйки се за стотици други хора, играейки различни роли всяка минута, с различните хора с които общува. Анонимността, която се е вкопчила в нас и ни пречи да се радваме истински на малките неща, гледайки захласнато по големите. Анонимността, която е станала начин на живот и ни е отдалечила все повече и повече от хората около нас.

До кога и защо?

Страх от нараняване или невъзможност за искрена и открита комуникация, разбиране и вникване в мащабността на отделните индивиди. Повърхностна и криворазбрана суета, погълнала ежедневието ни, поробила мислите ни, изтрила нормалността.

Какво провокира съществуването на анонимността в ежедневието ни и в човешките отношения?

 



Тагове:   анонимност,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
1. viki11 - Безразличието, отглеждано с го...
17.06.2008 20:21
Безразличието, отглеждано с години.
цитирай
2. noir - ~ N ~
17.06.2008 20:36
На мен лично понякога не ми пука и не искам да бъда занимавам, въпреки, че май все още съм далеч по-услужлив от останалите около мен. И русата - казва се GPS навигацията (global positioning system). А това, за което говориш ти е general package radio service май се казваше :P и е при телефоните. Ех, колко много знааам :P
цитирай
3. piccola - рус Принце,
17.06.2008 20:47
благодаря за безплатната техническа консултация!

съжалявам да чуя отговор "не ми пука и не искам да бъда занимаван", но това е за конкретна ситуация...а аз имам предвид отношения между хората като цяло и анонимността в тях....
цитирай
4. noir - ~ N ~
17.06.2008 20:51
Аз съм си го казал - който се срамува от себе си и от делата си, желае анонимност :P И косицата ми вече леееко бие към кафяво :P
цитирай
5. piccola - хмм,
17.06.2008 21:02
едва ли е само заради срамуването от Аз-а и от делата....

а с косата си не знам какво си направил, за да кафенее:)
цитирай
6. foxy1 - Браво!
17.06.2008 22:24
Много добре написано .Жалко само ,че керванът си върви ,кучетата си лаят .Или иначе казано -на който му пука -ще го прочете и почувства ,на когото не му пука -пак нищо няма да стопли -за човешката анонимност...за липсата на доброжелателност и за емоционалната ...импотентност на повечето ни съвременници ....
както и да е ..
цитирай
7. sis - хм..
25.06.2008 10:52
труден въпрос.
Хората започнаха много да се "надуват". Правят важни, интересни неща, те са центъра на вселената, и ....да не ги занимават с глупости.

Вчера имах една случка.
Аз разговарях с един човек пред офиса, а колежката от съседния стоеше леко в страни / и пред своя си офис/. И идва един човек, които работи от пътното, или...незнам точно, но иска да си налее две бутилки вода. И се обръща към нея, а тя му казва да изчака и да пита мен.
Тя точно не искаше да се помръдне, не че имаше някаква работа, ама...не й се занимаваше.
Виж, ако й дадат 2 лв например ще му налее. Парите леко ни изкривяват, но...да се надяваме, че и това ще премине.

На мен ми става радостно като помогна на някой, ...може би и това е причината да съм щастлив човек.

:):):):)
цитирай
8. galina1 - -:}
26.07.2008 23:23
Здравей пикола. Идвам и чета при теб и някак си намирам спокойствие, защото в мислите си не съм сама. Мисля като теб. Лошо е когато не ни пука за нищо. Не бих пренебрегнала добрия човек заради лошия. Нека втория знае, че с безцеремонността си никъде няма да иде. Неговите "приятни лъжи", "хубави думички" и "вечна усмивка", която едва ли е толкова искрена, не биха ме накарали да го уважавам като човек, защото когато в един момент си бил приятел с някой, а след това намираш начин да го клеветиш, плюеш и безнаказано да го кипазиш, това е доза еснафщина. Пиши пикола. Ти си моят пристан за душевното ми спокойствие. Желая ти много приятни мигове в живота. Успех!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 419327
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31