Колко пъти сте попадали на хора, които в даден момент от отношенията ви са ви казвали Чувствам се спокоен / спокойна с теб. С теб забравям за проблемите, за ежедневието, за мъката, за безпокойствието, за трудностите. И това е толкова приятно, че искам да продължи завинаги.

Думи, които чувате, когато сте в прегръдката на любим човек, сгушени пред телевизора, или просто разхождайки се някъде с приятели, или дори, говорейки по телефона.

Чували сте го, нали? Да.

А колко пъти вие сте го казвали? Няколко. Веднъж. Никога.

Защото има хора, които могат наистина да ви накарат да се чувствате спокойни. Да ви предадат от собственият си оптимизъм, позитивизъм и радостно отношение към живота като цяло. И тогава се чувствате живи. И ви е приятно. И е толкова леко. И ефирно, и някак магично. И когато този човек не е близо до вас, тогава отново ви налягат мислите за проблемите и за ежедневието с което живеете всяка минута. Всяка глътка въздух. Всяка секунда.

Защото спокойствието, предадено ви от другият го няма. Онзи друг в чиято компания ви е толкова приятно, лежерно и спокойно. Където наготово получавате спокойствие. Давате внимание и получавате спокойствие. Двустранна, безмълвна договореност. Неподписан договор. Двустранен. И някак странен.

Как се обяснява факта, че едни хора са в състояние да създадат комфорт на духа и спокойствие на душата за другият. А други не могат.

Въпрос на характер? На отношение към живота? На аура? На специфична вибрация, създадена от по-различно енергийно ниво? Или просто начин на живот за едни и мечта за други.

Замислих се над въпроса за спокойствието, защото всеки изминат ден осъзнавам все повече, колко жизнено важно е спокойствието за мен. Спокойствието на духа. На мисълта. На сетивата. Физически и психически. И се сетих за моментите в които на мен са ми казвали, че се чувстват спокойни с мен. Спокойни, означава ли не застрашени? Или просто комфортно. Удобно. Ненатоварено. Приятно. Весело. И ето пак идва думата – спокойно. Защото хората търсят спокойствие, а живеят в интриги. Интриги, създаващи изкуствена динамичност. Обичам интригите, но те не са тема на мисъл в момента. Макар да карат кръвта да кипи. Макар да изгарят душата. Да вълнуват. Да дивеят. Защото те карат в полунощ да станеш и по пижама да влезеш в колата, за да отидеш до едно определено място, откъдето можеш да видиш звездите. А после да се прибереш и да си доспиш. Това липса на спокойствие ли е, или интрига от ситуация, или умираща тръпка по нещо, което търсиш, а не намираш.

За спокойствието мислех и пишех, а отново се понесох към звездите.

Спокойствието – ежедневие или състояние на духа. Споделено. Търсено. Естествено. Между хората и техните сложни взаимоотношения. Химера. Знам, че съществува. Но какво я обуславя. Място. Човек. Емоция. Желание. Специфична тръпка. Двустранна отдаденост. Отдалеченост. Кратко бягство от реалността. Спокойствие. Дума, която речника описва, но не обяснява. А синонимите са прекалено много. Но те са като заместителите. Като подсладителите. Като допълнителното нещо, което не може да измести оригинала.

Спокойствие. Има хора които умеят естествено да го създават и хора, които не могат...застрашени, спокойни и отново потъващи в нощта на анонимността.

А сега е спокойствие. Обяснението...не е в тълковният речник, а в живота. В мястото. В човека.

Едни създават спокойствие, други го консумират, а трети се чудят каква е магията на спокойствието.

 

да ти създават спокойствието.

...и успокояващо.:)

Според мен сигурността създава спокойствие. Сигурността в себе си, в собствените си възможности, в убежденията, в погледа. Увереността, че си винаги с едно рамо пред нещата и можеш да реагираш по най-добрия възможен начин в ситуациите, в които те поставя живота. С усмивка и гордо вдигната глава.

Както и естественността. Способността да бъдеш себе си и да не се страхуваш или срамуваш от избора си.

Спокойствието е заразително. И е чудесно усещане. Трудното е да го превърнеш в собствен принцип за живот, без много да те боли от паданията, които ти предстоят.:)

Спокойна нощ!

Ti si genialen !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Dori nqkoi se oburkvat spokoistvie s "izbqgvane ot si problemite i realnostta"

Te vechno izbqgvat i si mislqt, che tova e spokoistvie. No problemite ne moje da se razreshi ako samo izbqgvat..... ... i posle shte se sreshtnat s po-golemi i po-seriosni problemi.

Spored men, spokoistviejto sushtestvyva v sebe si - ne zavisi dali si sam ili s drugi hora.

има нюанси - хладнокръвие, апатия, оптимизъм...то е по-скоро гледна точка. My lifestyle determinates my deathstyle.
пп Не знам колко гениален и piccola..тя е по-скоро Тя, което я прави сетивна, а не гениална.

да става въпрос за спокойствие, коментар 2, породено от това, да си сигурен в човека до себе си. Ако можеш да разчиташ, това дава спокойствие.

My developer is trying to persuade me to move to .net from PHP. I have always disliked the idea because of the costs. But he's tryiong none the less. I've been using Movable-type on numerous websites for about a year and am nervous about switching to another platform. I have heard good things about blogengine.net. Is there a way I can transfer all my wordpress content into it? Any help would be really appreciated!