Обичах истински. Лудо. Влюбено. Тръпнещо. Мъчително. Самотно. Чакащо. Обещаващо. Страстно. Мълчаливо. Скандално. Тайно. Драматично. Крещящо. Гонещо. Връщащо се. Отново и отново. През дъжда. В снега. Под жарките лъчи. Ден след ден. Надежда. Надежда. Надежда. Умираща. Събуждаща се. Любов. Обичах човек. Отдадох душата си на този човек. Обичах и плачех. Наранена обичах и се надявах. Градях планове и слушах неговите. Обвинения. Сръдни. Обиди. Обиди. Обиди. Тежки думи. Сълзи и затръшната врата. Връщане. Прегръдка. Страстна любов. Галещи ръце, треперещи тела, мокри страни. Мокри от стичащите се сълзи. Любовен шепот. Тишина. Ден след ден. Нощ след нощ. А после утро. Усмихнато. Чакано. Копнееща любов. Изстрадала мъчението на любовта. Човека. Любовта. Обичта. Търпението. Мечтите. Плановете. Сърцето. Доверието. Разруха.
Любовта. Химерата. Златната среда. Сложните човешки отношения. Доверието. Лъжите. Празните приказки. Неспазените обещания. Време. Минаващо и отминаващо. Мъка вкарана в пределите на едно променящо се тяло и една оформяща се душа. Разминаване на желания, време, амбиции, необходимост. Разминаване. Размити очертания на мисъл, страст, любов...
Остана разочарованието. И когато днес ми казаха думи, още думи и думи, аз изтръпнах. Вцепених се. Моментен шок на тяло и душа, борещи се с емоциите и с логичното обяснение на случващото се, с единствената цел – да предпазят организма от разруха, тогава седнах, запалих цигара, и се замислих.
Без обвинения. Без излишна емоционалност. Без сълзи. Без драми. Без тежки думи. Без треперещи ръце. Без подкосени крака. Без свита душа. И осъзнах, че опита, който получих е ценен. Незаменим. До вчера мразех нещастието, което изживях. Днес съм благодарна.
Благодарна съм, че всъщност имам още един шанс.
Имам шанс да продължа и да дам възможност на себе си отново да бъда щастлива. Да срещна подходящият човек и без драмите на излишно усложнените човешки отношения да изживея истинската любов. Онази, която не търпи границите на изкуствено създаденото страдание и мъка. Любов с истински човек. С качествен човек, който ще ме уважава като човек, ще ми се радва и няма да ме потъпква, за да изтъкне себе си. Човек, който ще ме обича с любовта на дете – безрезервна и открита. Човек, който ще ме направи част от живота си, за да мога да подпра глава на неговото рамо и да съм слаба. Човек, който ще ме опознае с лекота. Човек, който ще възстанови и ще подържа баланса в душата ми. Човек, който ще рисува мечти, а после ще ме хване за ръка и ще ги осъществи. Човек, когото ще усмихвам всяка минута.
Шанс за щастие. Отпивам глътка бяло ледено вино и вдигам наздравица за сбогуването, което се случи днес. Моето сбогуване. Бе време да се отърся от мислите, от надеждите, от чакането на някой, който никога няма да бъде човека от когото имам нужда. Пия за шанса, който получих тази сутрин – да продължа без да съжалявам. Без да се страхувам. Без да изпитвам вина.
Още един шанс.
ЗА ВИНАТА И ОЩЕ НЕЩО
Румъния и Франция искат още пари за цига...
Усмихната вечер...и След това ден ..И след това цял живот...:)))))
Не усещам тъга, затова честито!
И аз...
04.07.2011 03:37
04.07.2011 05:51
04.07.2011 11:42
04.07.2011 11:45