Прочетен: 5009 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 30.07.2008 22:49
Обичам си другарите. Радвам им се. Обичат се. Заедно са от години. А други от повече. Някой наскоро се сдобиха и с отрочета. Плачат много, акат често и хълцат смешно. А майките са запрличали на нещо, което не съм виждала дори и по филмите. Но явно се случва с повечето. Мигам и се опитвам да си обясня трансформацията им. И силно се надявам, че е нещо времнно и ще премине. Като сенната грема.
Не за това иде реч обаче.
Прави ми впечатление поведението им, когато са заедно и поведението им по отделно. С други думи – когато сме заедно се държим прилично, съобразяваме се с това, което говорим и правим. А когато не сме. Ехеее. Тогава вече можем да обсъждаме всичко и ни е позволено всичко. Тогава модела на поведение се променя. Тотално.
И изненадата за мен е, че двойкосаните всъщност са щастливи точно толкова, колкото са и нещастни. С малки различия в количественото накланяне на везните.
Щастието да имаш човек до себе си. Човек в добро и зло. Човек с когото споделяш ако не всичко, то поне почти всичко. Човек, който те е виждал в най-щастливите и нещастни моменти. И същевременно липсва нещо. Липсва свободата да правиш и говориш каквото си поискаш, без да ти се наложи да се съобразиш непрекъснато с другия.
Да комуникираш с когото си поискаш, без да ти се наложи да обясняваш., че това е само приятел, познат, човек, споделящ професионалните ти интереси, клиент, съученик от гимназията и пр. Защото почти всеки страничен контакт с човешко същество е една потенциална изневяра.
Да излизаш с когото си поискаш, защото трябва да прекарваш качествено време с половинката си. И как така аджеба ще пиеш бира с някой, вместо да седиш вкъщи и да си обсъждате как е минал деня, който почти по нищо не се различава от предходният.
Да имаш време за себе си. Да останеш няколко часа само със себе си. Егоизъм.
Мога да изброявам още много.
Идеята е за поведението, т.е. за модела на поведение, който се спазва от всички и в крайна сметка хората са повече нещастни, отколкото щастливи. Но пък имат човек до когото се будят всяка сутрин. Виждат щастливите детски очи. Имат красиви семейни мигове. Да. Но.
Но не са себе си. Опитват се. Но някъде по пътя на тези опити се променят в полза на другата страна. Губят от свободата си, от себе си, от мечтите си. за да угодят на другият. За да не го наранят. За да запазят хармоничните отношения. И това поражда скуката. Еднообразието.
Виждам твърде много скучни връзки. И виждам как хората се обичат, но са влезли в рутината на ежедневието и гледат завистливо към малкото си приятели ергени и искат, искат това място, този живот на безгрижност, на свобода, на самостоятелност.
Еуфорията от трепетната влюбеност в началото на връзката преминава и влиза в коловозите на ежедневието, на съжителството, разбирателството, и подкрепата, облечена в сивотата на – трафик, бързане, ангажименти, много работа, някакво време с приятели след работа за по едно бързо, прибиране на децата, вечеря, домашни, кратки разговори, по леглата и отново нов ден и същата програма с дребни промени. Романтиката бавно си отива. Скуката нахлува в душите. От там се поражда и необходимостта от нещо ново, интересно, някакъв флирт, който да върне тръпката. Глупост. Изневяра (не винаги). Усмивка. Тайни смс-и. Любовна връзка. Или не. Просто комуникация с човек, който е нов, непознат, интересен. Нещо. Каквото и да е. Само да внесе някакво разнообразие.
Ергенски живот. Егоизъм. Паля свещичка. Сивотата в повечето човешки отношения. Непрекъснато съобразяване с другият. За почти всяко нещо. Още не съм впримчена в този модел на поведение. Живея в сиво ежедневие, в което се боря всеки ден да оцветя небето, лицата и душите на хората около себе си, да разнообразя всичко, което потиска, уморява и измъчва. Да зарадвам себе си.
Обичам си ергенският живот. Обичам го с всичките му крайности. С всичките му цветове. С всичките самотни сутрини. Предпочитам ги пред буденето до някой по задължение. Пред изкуственият комфорт, който повечето ми приятели живеят, само и само, за да не са сами.
Пия за егоизма, който ме предпазва от сивото окомплектоване. Обичам двойкосаните си приятели, защото виждам, че по някакъв странен начин са щастливи с такъв живот и с такъв модел на поведение – непрекъснато съобразяване с другият. Щастливи от факта, че в тези връзки намират спасение от самотата. Пия за щастието, което всеки намира по различен начин. Пия за човешките отношения и за хората, които имат смелостта да бъдат смели, романтични, огнени, рационални, вдъхновени и преследващи мечтите си.
Някои непрекъснато използват името "...
Четвъртък, 18 Март 2010, 23:22 ч. | Нови...
ПИя за всички щастливи семейства.
Човек може всичко, само да поиска. Не е трудно.
31.07.2008 13:08
а ти излезе ли от рутината?
Лошо е когато хората се променят, за да не са сами.
Идеята според мен /на брака и съвместното жителство/ е събираме се, за да сме по-силни, по-щастливи и да споделяме всичко с човека до себе си.
Наскоро ми превеждаха една песен, в която се пееше "....светът става цветен, когато си влюбен..."
А аз като разказах на един човек, че най-голямата ми мечта е да съм цял живот влюбена, в човекът, с който съм и знаеш ли какво ми отговориха?
- Това не е мечта! Просто стой и чакай да станеш на 90.
което е голяма глупост според мен!
Късмет Мадам!
:):):):):)
26.08.2008 16:43
Няма и "грешен път". Пътят Е. Пътят е свободата да го извървиш. Няма сделка, няма печеливши и губещи. Има само правилно и неправилно отношение към пътя, който Е наш да извървим, но не и наш да чертаем.
-хохохо, споко. то и татковците вече не са това, което бяха. нито техните майки... :-P)
03.07.2011 21:40
04.07.2011 12:20