И момчетата моторджии на съседната маса го доказаха, поръчвайки си повече храна, отколкото беше изброената в менюто. Което ме навежда на мисълта, че за приготвянето на тяхната вечеря е ползвано същото това олио, многократно, преди да изпържат в него моите толкова любими крехки и силно запечени пилешки сърчица. А да спомена и за панираните пилешки хапки с корнфлейкс, които бяха сервирани със сос, който по мое предположение също съдържаше в себе си същото това мазно олио. Все пак трябва да е в унисон със сервираната храна.
Единственото не толкова мазно нещо на дългата масивна дървена маса, се оказаха всъщност пилешките крилца, които другарчето по съдба, чашка, мисъл и душа си поръча, гледайки ме с недоверие и нескрита погнуса, докато поръчвах любимите си пилешки сърчица и потривах нетърпеливо ръчички.
След като сервираха напитките в запотена бутилка и висока чаша, се погледнахме хищнически и си казахме дългоочакваното наздраве. Райски момент. След дългият работен ден. След нервите. След телефонните разговори. След срещите и преговорите. След куртоазното търпение на клиенти и партньори, това бе миг спокойствие. С първа глътка любима течност, докосваща и събуждаща сетивата. И о злощастна съдба на поднесена мазна храна. Някакво странно чувство. Необяснимо. Като подводен камък, който усещаш, едва когато е пробил дупка в скъпата ти лодка.
Вилиците играеха, устните жадно се впиваха в чашите. Разговора вървеше, хапките също. Сърчицата вкусни и мазни. Мазни и мазни, но вкусни.
Момент. Време е за усамотение. Време е за онова място.
Сабо ли каза някой? Да, но не и в това заведение, в което тръгвайки към обичаното място, намиращо се винаги в най-затънтената част на всяко заведение. Задължително под ниво кота нула, или някъде, където трябва да направиш поне два завоя в ляво, и после един вдясно, да слезеш по витите стълби надолу, да направиш още един завой вдясно и да се озовеш на опашка от чакащи бърборещи създания, които всъщност не отиват до тоалетна, за да пишкат, а за да се наклюкарят на спокойствие. Не за това ми беше мисълта. Говорех за сабото. Та ходя си забързано и усещам, че погледите на народа от съседните маси се приковават към моята скромна особа, но нека уточня, оказа се, че всъщност не е защото “разпръсквам сексапил”, а защото тропам като кон. Пусти дървен под. Да го сменят. Поне с някакъв гранитогрес. За да мога да се подхлъзна и да падна. Така ефекта ще е още по-забележителен.
Мисълта ми беше за спокойният сън.
След мазните пилешки сърца, приготвени в старо олио, и вино, няма как да се постигне онзи райски момент на сладост в минутите преди пренасянето в магичният свят на Морфей. Та снощи изгубих този толкова обичан момент и не мога да преживея вече цял ден. И не само го изгубих, а намразих чревоугодническото си чувство, което е неразделна част от вече изграден характер. Обичам добра храна. Обичам да я гарнират правилно и със студено вино. А ако я поднасят и с усмивка могат да ме спечелят като техен клиент поне завинаги.
Е снощи не само не ме спечелиха, въпреки доброто вино и усмихната сервитьорка, ами ме загубиха.
“Ветрило” ли каза някой? Ако го прекръстят на вентилатор и сменят олиото в което готвят храните по-често, може и отново да започна да се храня там. За сега оставам с некомфортното чувство на не спала, къркорещи черва, заради мазната храна и нежелание да вечерям.
Или може би трябва да започна да вечерям салата с минерална вода?
“ФАСУЛСКА РАБОТА” – рецептата на ТУТИ-ФР...
Рецепта срещу безсъние и невроза
05.08.2008 20:41
Faith
И олиото не беше старо, ами просто са ги оставили да покиснат леко, след като вече е бил изключен фритюрника и Стефчо правеше така едно време на твоите катрофки, но аз у последния момент ги подменях с неговите и така се печелеше! :))))
още се усеща бре.....
и тая кръчма да я затворят с декрет:(
но иначе нали уж държат на реномето си...нали се разрастват...отварят още нови кръчми....гордеят се с добре сготвена храна...
Тези които искат да порастват не могат сами и за това им трябват сЪратници, които да мислят с тях за тяхната идея, а не да работят само за пари.
Защото ако собствениците искат да успяват, то работниците трябва да са хепи, а хепи работник в заведение за хранене и "поене" нЕма!
Начи - добре свършена работа ( в случая добре приготвена храна) - доволен клиент-бакшиш-доволен клиент-редовен клиент - доволен шеф- доволен клиент- повече клиенти, повече работа-повече бакшиши.....
напрежението и кофти клиентите не са оправдание за лошо сготвена храна, нали?
Ти ядеш това, което очакваш!
И знаеш ли защо те боля стомаха, защото когато опита първата хапка, не върна сервитьорката и не й каза, да опита порцийката, защото не й каза да я смени. Това можех да го направя и аз, но нали знаем и двете приказката за каруцата и момчетата :)
и още нещо, кога те е болял стомах от приготвена от мен храна?
Извод от предния въпрос - човек готвещ с чувство и миш-маш да сготви, па че му се получи, тва е!
или сядайки някъде да питам - извинете, дали ще ви е удобно да сготвите храната ми с пресни продукти, малко олио, и ако е възможно да не е Н-та употреба, и ако не ви затруднява да е в количеството, което е обявено на менюто ви...?:)
та препоръчай място, където ще приготвят пилешките сърчица, така, че те отново да се върнат в менюто ми с любими ястия....
не мога да повярвам, че отново пиша за тях.
за бога, те едва не ме убиха:(, но...както казват хората - това, което не те убива, те прави по-силен!:)
В една кръчма близо до моя квартал също ги правели сполучливо.
Но да ти кажа и друго: не е важен размаха, с който се строят заведенията, а това кой и как ги стопанисва, защото повярвай ми, ако това е мое заведение, щях да уволня сичките, ако да си бачкам сама на следващия ден!
Що не отидеш в скъпо заведение, където е свежо? Има скъпо и ..... скъпо. И това се знае от години.
06.08.2008 01:09
Тошко
няма нужда от толкова язвителен тон, и то за постинг, който би трябвало да те разведри повече, отколкото да те натовари.
за съжаление, явно на теб не ти е подействал така.
Мога само да ти препоръчам да си регистрираш блог и да започнеш да пишеш - темите и категориите избираш сам, а това повярвай ми - ти дава допълнителна свобода на духа!
за пореден път доказвах, че не разбираш това, което четеш.
пожелавам ти един много успешен и слънчев ден!
03.07.2011 19:50
04.07.2011 06:22
04.07.2011 11:37