Тази сутрин тази тема нахлу в съзнанието ми още с влизането в офиса. Вместо радостното “добро утро”, което отправям към всички и съответно получавам такъв отговор, гарниран с усмивка на лицата на колегите, обърнали лица към мен, там ме посрещна едно момиче с мълчание. Момиче, тъжно до безобразие, с подпухнали очи. Очи крещящи страх, тъга, болка, обида, сълзи.
Исках да й изкрещя и да я попитам защо? Защо търпи това елементарно същество, което й натяква, че той прави всичко, а тя видиш ли не се прибрала веднага след работа, за да му чисти къщата и да е там, когато той благоволи да се прибере след бира с приятели. Скандал. Обиди. Крясъци. А се познават от години. Нека се поправя. Живеят заедно от мноooго години.
И човек остава с впечатление, че след като са споделяли общ живот толкова години, би трябвало да знаят как да разрешават битовите въпроси, внезапно появилата се ревност, как да постигат консенсус по различни гледни точки, как да се разбират само с поглед и въздишка. Тази романтична и нереалистична моя нагласа, нали.
Обратно по темата. След всичките часове на крясъци , безсъние и скандали, същият този човек, хвърля дрехите й на купчина на пода, и й заявява, че всъщност тя трябвало да си отиде при майка си, която на всичкото отгоре живее в провинцията.
Няма да анализирам нищо. В заключение ще кажа само, че колелото на фортуна се върти и живота на човек се променя за по-малко от 3 секунди. И човек може лесно да изгуби това, което има, изразено в материални неща. А остават хората. Онези най-близките. Онези, които обичат истински.
Мога само да апелирам към простаците, които показват превъзходството си над половинките си и ги правят зависими по такъв елементарен начин, парадирайки с някаква кутийка от стени, да си я заврат отзад.
А на дамите мога да кажа – има начин. Не търпете такива идиоти. Те никога няма да се променят. Те са хората, които ще ви казват – "дори и в моят дом да живееш, аз пак няма да се съобразявам с теб." И най-страшното е, че наистина го мислят и наистина ще го направят.
Вторият, че възпитанието на 90% от мъжете е такова. За съжаление. И сестра ми така е възпитала сина си. А и мъжът й е под всякаква критика. Генетично погледнато.
Искат се много десетилетия упорит труд, за да има и в българия свестни мъже повече от 10%. Търпими поне. И собствената ми майка е изтърпяла много. Аз 3 години търпях. И по-кофти ситуации от това. А като ти лепнат и дете. Или две. Само си мислиш, че можеш сам да гледаш 2 деца. Близки? Ами.......има и такива, които помагат. Аз поне не съм случила на такива. Тяхната помощ е .... меча услуга. Винаги ми влошават положението много силно.
Просто няма добро възпитание на момченцата, мамините мили синченца.
Не бъди сигурна, че и твоят близък най-близък мъж не е същият, както и да ти изглежда сега. Отпускането и сигурността, погледа наоколо, че е пълно с глупави жени, които да ти легнат и да те избършат като се усереш им дава криле на всички "възпитани" силни мъже.
Казваш - много години. Ми аджеба, за толкова много години не трябваше ли да се осефери и да си намери квартира.
Винаги много съм се ядосвала на реплики: "Ти на добър мъж си попаднала" или "Имала си късмет да си намериш тая работа". Няма такива неща.
Вярно, с децата вече е различно. Но пак има подобна логика. Как така се лепва едно или две деца? Както той си слага презерватив, така и аз го изисквам. Точка.
На простака - с просташко, за да те разбере!!
Инак си мисли, че е по-горен от тебе...
това е...
Това с властта и в емоционален и в чисто политически смисъл...не е необходимо да ходим далеч..