Прочетен: 6136 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2008 22:10
През пубертета - онзи съученик от по-горният клас, в който си влюбена до уши, а той даже не знае за съществуването ти. Едва дочакваш междучастията, когато ще го видиш и сърцето ти ще забие в луд танц. В щастлив танц.
В университета – купоните, ранните лекции и онзи младеж на по задният чин, който жадно е вперил поглед в теб. Не. Не можеш да се обърнеш. Твърде очебийно е. Очите му те изгарят. А ти копнееш. Копнееш за ласките му, за истинското отдаване, за онова пораснало влюбване.
За някои лудите и безгрижни изживявания от университета, продължават и след това. В търсене на щастие. За други, изразено с намерената половинка и създаването на семейство. За споделените мигове. За безсънието, когато бебето боледува. За прегръдките. За тихото гукане, преди заспиване. Щастие. Ти, той, бебето и щастието. Ти, те, останалите приятели и щастието. Ти, тя и щастието. Ти, той и щастието. Ти, твоите родители, нейните родители, бабите и дядовците, децата, братовчедките и щастието. Ти, майка ти и щастието.
И се сещам за всичките моменти в ежедневието, когато някой от хората в кръга на щастието ми е бил нараняван, огорчаван, пренебрегван или обиден, по някакъв повод. И тогава ти, и останалите и щастието става една неработеща комбинация. Болна и недоказуема теорема.
И какво се случи с живота, прекаран в търсене на щастие. Веднъж намерено, то бива многократно поставяно на изпитание. Ще издържи ли? Ако да, то тогава до кога? Всеки наранява близките си и не толкова близките си по няколко пъти на ден. С мълчание. С неконтролируема нервност. Неуместна грубост. Професионални проблематични ситуации пренесени вкъщи. Рязкост с колеги. Пренебрежение към клиенти. Незаинтересованост. Неадекватност. Неудовлетвореност. Субективност. Апатия. Отдалеченост. Мъчителна самота пренесена в погрешното пространство. Лъжи. Измами. Неща, нараняващи щастието.
И на другият ден всеки се буди и посреща новият ден с желанието да бъде щастлив, да направи близките си щастливи, да направи изгодна сделка, да спечели състезанието, да свърши ползотворна работа, да направи повече пари, да оздравее, да се влюби, да си намери работа, да си смени работата, да се почувства продуктивен. И щастлив. И ето, че отново попада в ситуация в която потъпкват неговото щастие или самият той потъпква нечие друго. Умишлено или не. Но го прави. Многократно. Всеки ден.
Живот прекаран в търсене на щастие. Живот в който нараняваме повече, отколкото правим другите щастливи. Живот в който ни нараняват повече, отколкото ни правят щастливи.
Щастие. Трудна за изписване дума. Състояние - трудно за постигане. Начин на живот. Подход към другите и себе си. Начин на възприемане на света. На себе си. На другите.
Улисани в търсене на щастието, забравяме, че когато го намерим се изисква съвсем малко усилие, за да го опазим. Въпрос на желание. Въпрос на контролиране. Въпрос на избор.
12.08.2008 22:52
следователно колкото го толкова по вероятно е да не го намериш
а то е с теб... само се обърни ..не изисква усилия напротив..точно те му пречат
ИСКАМ СИ ПИКОЛА а.к.а. Многострадалната Геновева!!
И научните работници дори биха могли да бъдат щастливи, ако не бъркат писането с живота.
Консуматорски звучи, нали. Не е случайно.
Анонимен, говориш за усилията:) в интерес на истината се убедих, че усилията, когато са едностранчиви, наистина са напълно безполезни:(
pipil,моментите ...и хората, ,нали:)
Бебе, няма негативизъм бре. Просто ме е яд, че ежедневно нараняваме и ни нараняват обичаните хора, а мислим, че се стремим към щастие....получава се разминаване на мисли и действия...
Вики, защо пак хапеш, без дори малко да си вникнала в написаното...:(
:):):):)
"Разлепи ми се подметката, когато се закачих за онова клонче. Смях. Щастлива съм, че не си счупих крака. Подскок.Падам. Скъсква ми се и другия чехъл. Нищо. И без това нямаше да ги нося. Да видим сега, как ще изкараме деня. И без това ми се искаше да походя боса. Поне до обяд! :):):):)"
Имаш прекрасна (или не толкова) любов = щастие, без усилия, без да влагаш грижа. И изведнъж след време откриваш, че любовта е в застой, даже я няма, плесваш се по челото и се питаш как стана тая. Точно така, както и когато спреш да работиш - нещата зациклят и от печаливш, бизнесът става губещ, докат изобще спре да функционира. Е, да любовта не е работа, но работата не може ли да е любов?
Не ща да ме помнят, искам да съм щастлива. Разлика? Огромна.
Ела да те науча, ако не разбираш.