Прочетен: 2751 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2008 07:58
Искам да ти кажа толкова неща. А думите спират на върха на устните и срамежливо свеждат глава. Умислена. Усмихната. Можеш ли да опишеш магията? Магията на обичащата душа. На онази прозрачност, която отваря кепенците на прозорците в тъмната стая. На ефирността, която присяда нощем на леглото до теб и те гледа, докато спиш. Душата, която пазиш от чуждите погледи, от завистта, от тежестта на деня. Душата, която водиш за ръка, слизайки по хлъзгавите стълби надолу в подземието на страховете си. Душата с която редиш пъзели, когато повече от половината детайли липсват. Душата с която плуваш в лунната пътека, прорязваща морето. Душата, с която се гмуркаш за рапани. Душата, която вадиш на повърхността, когато е останала без въздух. Душата с която говориш, когато си тъжен. Душата с която споделяш, когато си радостен. Душата, пред която мълчиш тогава, когато най-много искаш да говориш. Душата, която прегръщаш всяка нощ в мислите си. Душата на която подаряваш острите звезди. Душата на която отдаваш спомен и мисъл. Душата, която мислиш през целия ден. Душата, като магия на споделеността. Като момент, останал замразен в секундите вдишване. Магията, която всяка нощ зове душата ми. Магията, която ме сгушва до теб. В теб.
Нежността, която провокираш е магична. Сърдечна, докосваща, желана, усетена. Подложих те на изпитание, заради болката, причинена от друг човек. Накарах те да се защитаваш от собствената ми мнителност, нервност и предубеденост. Защото не вярвах, че може да има човек, който не лъже и мами. Точно тази нараненост и предубеденост, отблъсна нежността на чистата ти душа, имаща очи да види зад дръпнатостта, зад недоизказаността, зад прикритостта, зад страха, зад предубедеността, зад болката.
Търсещи ръце. Докосващи очи. И душата ми всяка вечер отива при теб. Сгушва се в прегръдката ти и заспива. Заспива с клепачи, поръсени с цветен прашец. Заспива спокойна. Заспива, за да се събуди от нежността ти. От безмълвният поглед. От милувките на очите ти. От огъня, бушуващ в сърцето. От треперещите ръце, страхуващи се да ме докоснат. От устните, търсещи моите. От топлата, кадифена кожа, ухаеща на любов. От косите ми, разпилени по гърдите ти. От учестеното дишане. От притеснеността. От страстта. От обичта на душите. Душите, които са заедно всяка нощ, за да са заедно. За да се докоснат. За да се любят. За да заспят заедно. За да се събудят преди изгрев слънце и да се разделят с обещанието за идващата нощ.
Душата ми, сгушила се в теб. Спяща в теб. Всяка нощ. Приеми я или я върни.
Поздрави.
но комент...
23.08.2008 14:56