Прочетен: 1742 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.10.2008 20:45
И пак. Отново и отново. Пропадах сама. Като седмица любов, в която те любих до полуда. Загубих се. Изплашена, пробягах пътеките на логическият лабиринт и се върнах в началната точка. Огледах се страхливо, за да осъзная къде се намирам в дългият и тесен коридор, пълзящ с хиляди пътеки и въпроси.
Сънувах те, за да те срещна. За да ме докоснеш. Да ме пожелаеш. Да тръпнеш. Да ме имаш. Да те имам. Сладострастие. Човешката потребност, на случайността, пресякла пътя на двама души, изтерзани от съмнения, обгърнати в тайнственост, роптаещи срещу самотата, тичащи с вятъра, гонещи колелото на фортуна.
Приятното събуждане. Със сутрешна целувка. Срамежлива. Тръпнеща. Нежна. И отново. И отново. Не спираща. Галещи ръце. И нежност. Безпределна нежност. Усещах върховете на пръстите ти да докосват меката кожа, да се разхождат бавно и спокойно. Да откриват. Да учат всичко, което бяха пропуснали предишната нощ. Нощ на страст и лудост. Нощ на изпитание. Ден – сън. С уханието на нов аромат. С изгарящите очи и с магията на предишните часове. С пристрастеността.
Моментна. С приветствието на завръщащата се и липсваща душа. На топлата дума. На любовното терзание. На желанието.
Логиката проговаря. Отново и отново. Сега ли?
Летящите сънища – мост на реалността и магията в душата. Разкъсвана от естественият страх. Като кадифен глас, нашепващ нежни слова. Като любовно писмо, написано срамежливо. Като лист, сгънат на две, грижливо прибран в синият плик, запечатан и оставен вкъщи.
Остават още две седмици любов. После ще те целуна за сбогом и ще запазя нежният спомен за теб. За борбата ти с реалността. С емоцията. С любовта. За страха ти. За желанието. За двоумението. За раздвоението. За промяната. За смелостта. Защото любовта съществува. Също като чудесата. Въпрос на желание е човек да повярва, да я приеме и да се бори.
Благодаря ти, че ме върна към нежните чувства. Към топлината на човешките взаимоотношения. Към магията. И към летящите сънища.