Имам нужда да те гледам. Да те докосвам. Да шепна в ухото ти. Да притихвам, сгушена в прегръдката ти. Да те целувам през деня. Да те сънувам през нощта. Да ми говориш. Да те слушам. Да те чувам. Да те усещам. Да те докосвам. Да заспивам до теб. Да се будя до теб. Да се будя с теб. Да те усмихвам. Да ме докосваш. Бавно. Протяжно. С часове. Да ме любиш. С часове. Да се будиш с мен. Да мечтаеш с мен. Да се усмихваш с мен. Да те усетя спокоен. Да изтрия умората, уплахата, стреса, раздвоението, негативното, страшното. Да те направя спокоен.
Усмивката ти. смеещите се очи. Признавам си, че ме плени. Признавам се, че те харесвам. Признавам си, че ме страх да си тръгна, защото не знам какво ще остане от другата страна на вратата. Защото е интересно. Защото е нежно. Защото си ти. Защото ако си тръгна сега, няма да видя усмивката и смеещите се очи. Онези, които докоснаха душата ми.
Седмица любов. Седмица в която ме е страх да те хвана за ръка, защото никога няма да я пусна. Признавам си, че ме е страх от тези чувства. Признавам си, че те харесвам.
Влюбена?
Не знам. Може би. Обещах да се спра. Не мога да се спра. Не и сега. Ще си дам шанс. Ще ти дам шанс. Защото е любов. Защото те харесвам. Защото нежността ти ме гали и ме усмихва всяка минута в която мисля за теб.
Липсваш ми.
Застанала на кръстопът. Ще седна. Ще почакам. Съдбата си знае работата. Сега съм щастлива, защото те усмихвам и защото ме усмихваш. И защото те сънувам. И се будя. И те търся до себе си.
Поздрави
За написаното, бих казала, че точно така чувствам нещата аз, но затова пък не бих могла да ги кажа. не и така. И се замислих, след като пишеш точно така, как ли усещаш нещата, как ли чувстваш? Защото няма пълно съответствие.
ДАно да е ясно, какво ме запитва.
знаеш ли, тръгвах си на няколко пъти. Всеки път без успех. Защото беше насила. И защото мислите, чувствата, мечтите, сънищата...те просто не си тръгнаха. Нито от мен, нито от него. Бунтувах се срещу това потъване. С всички сили, с всички средства и методи се опитвах да "изплувам". Не стана.
А сега пак съм щастлива. Защото отново потънах. Не знам за колко дълго, не знам правилно ли е, грешно ли е. Знам само, че повече няма да си тръгвам.