Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.11.2008 20:43 - Любовно писмо
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2600 Коментари: 0 Гласове:
0



           В късният час на деня, умората налягаше клепачите, устните, ръцете, краката, мислите, цялото същество. Мислеше. Пишеше любовно писмо наум. Всяка дума се врязваше в съзнанието и оставяше следи в дълбоката безтегловност на тъмните, и прашни тунели на съзнателно, изживян лабиринт.

            Емоционален лабиринт с издраскани стени. Тъмен. Мрачен. Студен. С кален под и шарени графити по стените, които никой не можеше да види. Заради тъмнината. Където никой не смееше да влезе. Заради студа.

Любовно писмо, което да опише. Да разкаже. Да обясни. Да опита. Да омагьоса. Да докосне. Да целуне. Да въздиша вечер. Да го буди сутрин. Да го усмихва. Да го натъжава. Да му липсва. Да я мисли. Да иска да докосне устните, кожата. Да я целува. Бавно. Страстно. С изгарящ кожата дъх. Със сърцебиене, по-лудо и трополящо от стадо диви коне. Неукротимо. Истинско. Биещо. Изпълнено с кръв мускулче. Дишащо. Живеещо. Четящо мислите, душата и очите. Усещащо. Търсещо. Отдадено. Страхливо на моменти. И безстрашно през другото време.

Усмихваше се. Учеше се да бъде въздържана. Да обича помалко. Да консумира емоцията и страстта на малки порции, за да остане още и още за оставащият й живот. Вкусваше от домашно приготвеното сладко от круши с малка чаена лъжичка и гледаше в изписаните мисли. Четеше ги. Редеше нишки, като паяжина. Тънка, издръжлива, прозрачна и лепкава. Стъпваше по нея като балерина, премерено, а искаше да тича. Да препуска. Да я накъса на парченца, докато пререже и последната здрава струна и падне във вечността.

Пишеше любовно писмо и мислеше за нежната усмивка. За топлият дъх. За нежността на сутринта. За събуждането. За любовта. За отдадеността. За секундите сливане, които разтрисаха тъжната душа. Които замъгляваха зрението, изостряха сетивата, потапяха мислите. Времето в което беше негова, за да остане. За да заспи в прегръдката му. За да я топли. За да попие всичката му топлина. За да се сгуши в обятията му. Да положи глава върху гърдите му. Да долепи изгарящи устни до кожата му, и да заспи спокойна. Закриляна. Заспиваше, а искаше да го гали с часове. Бореше се със съня. Дърпаше отлищата си душа и я връщаше назад.

Заспиваше и се бореше. За да не отлепя устни от топлата кожа. Да не вдишва друг аромат. Да го милва с часове. Да го приюти в душата си. Да намери пристан в неговата.  Да го заведе на друго място и в друго време. В онова оставащото. С емоции, разтърсващи душата. С искрица топлина, разпалваща огъня. С нежност, обагрила върховете на пръстите, които докосваха сетивата й всяка секунда и рисуваха мечти. С търпеливост, засенчваща умората и страха. С любов, целуваща душата. С желание, сбъдващо мечтите. С разбирателство, омагьосващо ежедневието. С преданост, свързваща мислите. С отдаденост и желание, творящи красота. С любов, събрала душите.

Пишеше му писмо, а думите оставаха в мислите й. Срамежливи. Крайни. Влюбени. Желаещи. Пишеше любовно писмо.






Тагове:   писмо,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 411065
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30