Прочетен: 1540 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2009 12:31
Докосвал ли си някога пеперудени крила? Разглеждал ли си с интерес прашеца, полепнал по върха на пръстите? Избърсвал ли си го с ужас, защото по теб е останало нещо, което не ти принадлежи. Нещо, което насилствено си отнел. А просто си искал да я погалиш. Да й се порадваш. Да докоснеш прозрачността й, нежността, цветовете. А вместо това си отнел хармонията.
Отпивам глътка студено вино. Оставям го да погали небцето, да се стопли. Да събуди сетивата. Да ги изкуши. А после да се слее с бледата следа на предишната глътка. От която е останало само приятен спомен.
Отпивам и си мисля за всичките отминали моменти, когато си вярвал, че нищо не е преходно. Вярвал си в историята за дядо Коледа. И всяка студена коледна утрин си тичал бос към елхата, за да погледнеш под нея. Да намериш своят подарък, оставен от белобрадият старец, промъкнал се през комина на старият апартамент. Чел си разказите на Ангел Каралийчев и си се радвал с Ането. Рисувал си вълшебства с водни боички и си ги сушил на парното вкъщи. А нагънатият сух лист, помниш ли? И тогава си вдишвал свободата. Всяка секунда. Всяко движение. Всяка усмивка. И не си мислел за преходността. Нито за хармонията. Нито за звуците, които издава диханието и сърцето ти. защото тогава не са били важни. Нито сега.
Сега е ново време. Сега си жаден за хармоничност, но егоцентричността на обществото не позволява. Спира те. Ограничава те. Защото си забравил да докосваш пеперудите. Защото си забравил да се страхуваш, че ги нараняваш. Защото сега ги хербаризираш. Защото е по-лесно.
Отпивам глътка вълшебство и оставям на пеперудите да решат дали да бъдат докосвани. Да решат дали да подарят вълшебен прашец или да отлетят. Надалеч. Към топлината. Към хармонията.
