Определенията не описват тези жизнерадостни създания, готови за подвизи и за спасяването на света от самите тях. Годините минават, а те все повече и повече губят връзка с реалността, защото е скучна, и защото могат да сътворят друга такава. За себе си и за своите близки. Часове преди заветната дата, някои от тях, хващат главата си с ръце и мислят. Моментът, драги читатели трае само няколко минути. Толкова, колкото да изгори една цигара, от която са си дръпнали само три пъти, защото през другото време са били заети да държат главите си.
Равносметка? Такава вече няма да правя, защото ме кара да се замисля над детайлите, а тях не ги харесвам. Изобщо. Предпочитам резултата. Дори да е крайност. Предпочитам действието, което довежда до този резултат,
Ето затова не харесвам равносметките. Те, те карат да мислиш за отминалите дни, за събитията, за изречените думи, за написаните такива, за случайните погледи, за възможностите, за направеният избор, за действията, за последствията, за изпуснатите шансове, за игрите на съдбата, за собствените си модели на поведение, за казаното от хората, от усмивките, за разплаканите лица, за смелостта, за приказките, за мечтите и чудесата, за случайността, за необходимостта, за топлината, за любовта, за детските мечти, за плановете за спасяване на света, за онова кученце, на което даде дом преди години, за спасеното коте.
Не харесвам развносметките и обещанията за промяна, нито плановете, но харесвам цикличността. Тази интересна случайност, съвпадаща с глада на твоята душа. Разделена на различни променливи периоди от по 5, 7, 2 или 1 години. Цикличност, която променя събитията и възприятията, гледните точки и желанията, плановете и маршрутите. Хората и мислите.
Равносметките са скучни. Карат те да се чувстваш зле. Да мислиш, че не си постигнал нищо особено. Да се подценяваш. Да търсиш вината в себе си. Да оправдаваш другите със себе си. Ти си стрелец. И се усмихваш. И продължаваш. Охлузените колене ще зараснат. Нараненото сърце ще го заобича някой друг, който ще оцени лекотата на твоята душа. Усмивката ти ще бъде приета от случайно преминаващият скитник, от сестра ти, от твоята най-добра приятелка. Топлината ти ще размрази света.
Не обичам равносметките, но обичам цикличността. Обичам и стрелците, които познавам, защото те ме връщат към онова състояние, което може да бъде създадено единствено и само в изкуствена среда. А те са двигател с хелиево гориво. И вече се връщат от Луната.
27 ноември – луната нараства, тя пораства, а учените предсказват земетресение. Хм. Земетресението понякога е по-малкото зло, от това да обичаш стрелец. Защото страхът се замества от по-голям страх, руините се разчистват и на тяхно място се гради нещо ново и красиво, а стрелеца...Стрелецът не можеш да забравиш никога.
Приятно ми е да знам, че утре сутрин ще се събудя и ще имам възможност да бъда себе си. Да бъда с близките си и с хората които обичам и ме обичат. Да мечтая и да градя. Да сънувам и да творя реалност, каквато ми харесва на мен. Да имам смелостта да реализирам мечтите си.
Наздраве на стрелците, които вече остаряха и на тези, които им предстои. Малко от тях прескачат прага на 13 годишните. Някои остават завинаги на 7. Защото душата им не е ограничена от времето. Нито от пространството. Нито от хорските очи. Тя е свободна и силна, защото обичат и са обичани.
26.11.2008 21:02
zero, 13:):):)
наздраве.
Не-тата ги изхвърлих отдавна през прозореца, те нали са органичен продукт, все някога ще се разградят.
не ги искам вкъщи:)
целувам те.
Имам много приятели стрелци... Супер хора сте:)))