Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2009 18:00 - Няма грях в спасението
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1177 Коментари: 0 Гласове:
0



              Затворените прозорци на тъмната стая, изсмукваха въздуха и оставяха непотребен вакуум. Вакуум, движещ тежки сенки. Сенки, пълзящи по стените. Без посока. Безшумно. Едва усетени в безкислородното пространство. Измачкани. Гладни. Пристрастени. Зашеметени. Сънени. Объркани. Готови.

Живот в живота. Спасение в греха. Живот в грях. Грях в спасението.

Запали цигара и се загледа в безформените, бездушни създания. Беше време. Веднъж на 13 години излизаха от дебелите стени, провлачваха безформените си очертания по пода и плъзваха по стените на уютният дом. Спираха за кратко до прозорците. Мълвяха непознати думи. Отдавна изчезнал език. Беззвучен. Забравен. Дразнещ ухото. Забранен. Греховен. Език, изтърбушващ мисълта с невъзможността си да бъде разшифрован и разбран. Като въпроси без отговори. Шепнеха шумно. сред спомените на събудени желания. Гласовете им клокочеха сред тишината на мисълта. Нервни. Бързащи. Избираха лидер. Водач. С глас. Материализиран образ на бездуховна тръпчивост, навлизаща в душата на жертвата. Неусетно. Заслепена от очарователна представа на гротеска маска, употребявана с години и глас, мълвящ мазни думи. Думи, изтъркани от употреба. Изстинали. Мрачни. Изсъхнали подобия на смисъл.

Чертаеха маршрут и план. Строго предвидима статистическа формула на многократна повтаряемост от събития, случили се благодарение на еднаквостта на човешките търсения. Математическо уравнение с едно неизвестно. Неподвластно на случайността.

Загледан в безформените им очертания, слушаше шепнещите невидими устни. Усещаше диханието им. Дихание, вледеняващо чистата душа. Плътни гласове, които успиваха логиката, за да я претопят в медни нишки, с които да пристегнат волята на света. Да я пристегнат, докато спрат притока на кръв. Колкото повече слушаше, толкова повече разбираше. Чуваше странно произнесените думи. Сред които отличаваше носови гласни, премълчани съгласни и забравени окончания. Странен език. Навлизащ в тялото. Пълзящ с кръвта и достигащ до всяка свободна молекула. Свободна от страх. От мечти. От евентуален провал. От съмнение и притеснение.

Дяволски създания, предлагащи изгодни сделки.

Гласът се приближаваше все по-близо. А изречените думи се откъсваха от невидимите устни и падаха с тъп удар на земята, оставяйки зейнала пропаст в нежно лакираното дърво Цигарата догаряше в треперещите му пръсти, а диханието на боравещият с думи се приближаваше все повече и повече. Студен въздух, който всеки миг щеше да докосне устните му. Издиша лютивият цигарен дъх, за да се подготви за предстоящата целувка. Целувка, която да го спаси от греховността на обезличената му душа. Целувка, която да реши математическото уравнение с едно неизвестно.







Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 413839
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031