Някой може да попита защо им трябва България да е енергийно зависима. Отговорът е елементарен. Защото ако България е енергийно независима, ще предлага - продава евтина електроенергия на гражданите си, няма да се нуждае от месечни доставки, и също така ще изнася електроенергия на конкурентни цени, и ще печели от цялата тази история. А всеки знае, че една енергийно независима страна, изнасяща електроенергия би била в пъти по-самостоятелна и не само това, ами от нея биха зависили и други страни, което я включва в списъка на Силните страни.
Не България не заслужава подобна независимост.
Я вместо това да бъде енергийно зависима. Да наведе главица. Да стои на студено, а може би и тъмно. Да приема всички нареждания и изисквания, защото “така е в другите евро страни”, така е “по време на преход”. А ние сега “прехождаме” към изискванията и на Европейският съюз. Прехода към демокрация, който всъщност все още не е приключил, съвпадна с прехода към условията, изискванията и санкциите на Евро съюза.
На мен лично двата прехода заедно ми идват малко в повече. Но не това е важното в случая.
Важното е, че братска Русия съумя да направи първата крачка, за да помогне на България и съответно на собствената си икономика да се върнат два блока в експлоатация. България отново ще бъде отчасти зависима – купувайки гориво за тези реактори от същата тази така милостива към нас страна, но все пак ще има някаква енергийна независимост.
Аз лично се радвам, че отново се възобнови темата за връщане на двата блока в експлоатация. И не само се радвам, ами се надявам, че тази подета засега на приказки инициатива, ще доведе до един положителен резултат. Защото ужасно много се дразня на изисквания, които са без безсмислени.
Попаднах на един текст във Фокуса – цитирам :
„Няма свободни количества и предприятията ще трябва да закупят съответните количества по 12-15 евро на тон, ако не закупят квоти санкциите са по 100 евро на тон.”
Става въпрос за емисиите, отделени при работата на предприятия, използващи алтернативни горива като мазут или въглища и пр.
И питането ми е: на кого се плащат тези квоти? И защо? Защото се замърсява околната среда над “допустимите” норми? Кой определя тези допустими норми. И с какво точно ще помогне налагането на глоба, при положение, че не са въведени изисквания за пречистване / уляване на тези емисии и дори да са въведени, това, че никой не ги спазва. С какво тези 12-15 евро на тон ще спасят природата от вредните емисии. Но пък е наложена глоба. Ето прави се нещо.
С други думи. Хареса ми тази въртележка с газовата криза, отворила вратичка – обективно или по “стечение на обстоятелствата” за пускане в експлоатация на двата спрени блока.
Подкрепям с две ръце. Подкрепям Българските учени, както подкрепям Българската енергийна независимост.
все още ми е мъглива темата с квотите обаче...
И след като едно допитване не може да проведе, за което има закон, как ще пусне двата блока, за които в договора ни за членство в ЕС пише, че трябва да бъдат изключени. Пуснем ли ги, нарушаваме договора и подлежим на санкции. Така са договорили нашите политици.
А проблемът не е в ядрените реактори. Газът е нещо съвсем друго и някои предприятия няма как да работят без него, ако ще да имаме и 30 реактора. Изходът е да станем част от още газопреносни мрежи. И това е можело да стане досега, но нашите мили политици пак не са го направили. Те милеят за всичко друго, но не и за сигурността на народа си.
и какво се оказва всъщност...нещата се правят така с цел, или поради нечия некомпетентност и незаинтересованост?