Поговорка, която всеки интерпретира, както му е угодно. Аз обаче в случая искам да я цитирам в контекста на други мисли.
            
              Сетих се за думи на баба ми, която казваше - "Ожени се млада, за да изживееш и преживееш с него всичко, което съдбата ще сложи на пътя ви. За да се развивате заедно, за да учите заедно, за да съградите семейство заедно, за да се любите до насита, за да се научите да преодолявате трудностите заедно, за да се научите да се уважавате и да си прощавате, да се приемате такива, каквито сте и каквито ще станете, за да работите заедно, за да изживявате новите неща заедно...".

В този ред на мисли и казаното от баба ми се замислих за всичките примери, които имам покрай себе си на хора, които са се оженили в ранните си 20. Лудо влюбени в ученическата или студентска си любов. Обещания и вричания. Желания и планове. Мечти и копнежи. Романтика в непознаването на другият, но с желание за опознаване. И няколко години по-късно са с дете, нова работа, нов дом, нов автомобил, неизменната любовница или любовник. Начумерени. Недоволни. Нещастни. Със страдащи деца. И в най-добрият случай с документи за развод.

Мисля за тях. За хората, които заедно за изживели нещата и не са успели да създадат истинско семейство. Семейство със своите трудности и перипетии, с моментните разминавания в желанията и мечтите, в ежедневната борба със заобикалящата ни реалност. В забързаният град, крадящ от времето на всеки от нас. Причините са различни. Ситуациите също. Хората са това, което е важно. Това, което остава в мислите и сърцето.

И после се замислих за останалите другари, които са в края на своите заветни 20, приближаващи се към 30-те. Статус – сингъл. Поведение – интересно. Мечти – всестранни. Теми на разговор – различни, понякога включващи и темата за семейство, дом, партньор, деца, общо бъдеще.

Сериозно необвързани. Говорещи, коментиращи, мислещи и интересуващи се от тази важна тема, но не предприемайки нищо. И няма човек, който да не каже – “не мога да срещна подходящият партньор”.

 

Няма да се впускам в класифициране на този човек и необходимите характеристики, които предразсъдъците на всеки един от нас изкарват на преден план. Но мисля за тази група от 30 годишни сингъли, които търсят усилено и успешно не намират такъв човек.

Или се получава, че колкото повече години минават, години през които ние общуваме с повече и повече хора, посещаваме нови места, запознаваме се с различни култури, докосваме се до различни манталитети, разбиваме сърца и поемаме последствията, разбиват ни сърцата и живеем със страха от евентуална  подобна случка, изпитваме различни трудности и намираме сили да ги превъзмогнем, толкова по-трудно се оказва намирането на подходящ партньор.

Или с други думи, колкото повече неща сме опитали, толкова по-претенциозни ставаме. Колкото сме по-наранявани, толкова по-предпазливи и недоверчиви ставаме.

Дали факта, че изживяваме новите неща и реализираме мечтите си с близките и приятелите си, вместо с партньор, не ни отдалечава повече от човека с когото толкова искаме да намерим близост и любов. Човекът с когото да ни е интересно, забавно, влюбено и обичано.

 

Чудя се кое е по-голямото зло. Да свържеш живота си с човек на млада възраст и да имаш възможността да изживееш всичко с него и в един момент да осъзнаеш, че сте пораснали различни и неподходящи за съвместен живот или да си отживееш, но да си изправен пред вероятността да не можеш да “се спреш” на човек, защото вече си изживял толкова много, че малко неща могат да задържат вниманието ти за дълго, чи е са те наранявали толкова много, че не вярваш, че има човек, който няма да го направи.

 

Старост - нерадост. Младост - лудост.

и за да те успокоя ще ти кажа, че към 40-те "вероятността да не можеш да “се спреш” започва да клони към ... сигурност. е, хубавото е, че тази тема започва да те занимава по-малко :)))

spored men..kato po mladi zaedno gradqt harakteri te si, interesite si, povedenieto si edin sprqmo drug.. sblaskvat se i re6avat pove4e trudnosti., imat po dalag seksualen jivot, imat vreme da se opoznaqt pove4e...tova mi e pokazal pri men jivota....poznavam dvoiki... sabrali sa se kam 35... 40g..trudno , mnogo im e trudno..i dvamata ve4e sa s izgradeni harakteri.., sviknali da jivqt sami dalgi godini, ne pravqt kompromisi..euforiqta mejdu tqh mnogo barzo iz4ezva..i vaob6te izob6to.... mnogo po trudno e na tezi godini da se sazadat izskrenni semeini otno6eniq...

ти буден глас в мислите ми!
започвам отброяването:)

благодаря за изчерпателният отговор.

а защо тога повечето от тях (от тези, които са съ събрали на млади години) не успяват да доживеят заедно до старини?

в последното си изречение пишеш, че трудно се създават Искрени отношения при хората на зряла възраст....нима не ги събира точно желанието да са искрени едни с други, след като са се сблъскали с толкова примери за лицемерие и меркантилност, каквито имаме в изобилие в ежедневието си...

ти пък сега,ако съществуваше иделния вариант какво щяха да ядът всички психолози, социолози, сексолози, адвокати и т.н.?? :)
Аз конкретно мисля че всеки си има негов собствен идеален вариянт които се движи в зависимост от приориотетите му, в зависимост от плана за живот. Знаеш че има хора които мислят най-вече за семейство, деца, къща и миячна машина / едно време беше цветен телевизор:)/,други отлагат всички компромиси докато не стъпят стабилно на крака, мисля че и едните и другите могат да бъдат щастливи винаги когато срещнат онова от поста на алоха:). За съжаление обаче рядко се мисли за него, по-скоро се подготвя един договор за съжителство и най-важни са точките които не се пишат.

Мисля, че срещаш спътника си когато имаш път, за това предпочитам 30 годишните интелигентни мислещи, знаещи, силни, изградени, толеранти личности, колкото и да е удобна самотата когато срещнеш точния е друга песен. Дето вика една приятелка ,ако ми мине времето за раждане ще осиновяваме, ама без наследници няма да останем, важното е да ги направим щастливи и да сме..
абе нищо май не казах ама ми хареса поста :)
http://www.youtube.com/watch?v=gutbhsMXonM

напoследак се питам как ли би изглеждал днес Фреди и какво ли би правил и как ли би живял :)

Гласа ти трепти
шоколад стопен по Сух сняг
запотени стъкла
рисуват
как ли Те срещнах в
следобед наситен с вкус на
Анасон
листопади дъждовни ще ме
срещнат край
езерната страна откъдето
Индигови силуети са
Гласавете Ни
междувренно -
отшумяха ли Спомените за
погледа И син -
по стените бръшлян
попива уханието Му
огънче ден В
просторното легло
накацали чапли
разбуждат заспалото Небе
ръцете Ти обгръщат Ме
потъваш бавно в Мен
стонове възбуда
в Мен настръхват
изпълваш деня ми портокалов
най-сладкото табу
си Ти
боса по заспалите белези
на Моите спомени
поглед на гепард сънуващ
соната за пиано
тюрбан наплетен от момини сълзи
лиани от Портрети
Ти, Ти, Ти
Аз, Аз, Аз,
Ние, Ние, Ние
глътка абсент по
време на Любов
отдъхвам в Теб
играеш тази игра -
декори нарисувани -
с вкус попиващ Мен
разхвърлени дневници
намерени писма
запечатани с восък
пропътували Времето
зареяни в Нощта
Обичнея те

na t.nar. business trip sym i nqmam dostyp do PC s kirilica
apeliram kym chuvstvoto vi za humor
poreden vic ot men
Tyrsenete na partnior sled edna opredelena vyzrast prilica na tyrseneto na mqsto za parkirane pred Mall
dobrite mesta, lesni za parkirane sa zaeti; svobodnite sa za invalidi, no.....s dobri shofiorski umeniq i povechko obikalqne, mozete da namerite iznenadvashto dobro mqsto :-)))))))
Hubav den i uspeshno parkirane ;-)

Страха да не останеш стар ерген или мома си е силен страх. Затова си готов да вземеш най-близкия до теб, който поне те е търпял. Най-вече те е търпял.

За съжителството няма значение кога ще се сключи договорът. И на младини и на старини има добри и лоши попадения, зависи от търпимостта и възможността да правиш компромиси, да си точен спямо другия.

И като прибавим, че отдавна вече не се работи в обществото за поддържане на семействата, която поддръжка е основен стимул за създаване на семейство... Нормално е то да е най-често разбито.

А и както вече не е модерно да работиш 30 години в една фирма, а да ги сменяш на 3години, така е и с партньорите - модерно е да ги сменяш честичко. В този аспект на мисли горното е нологично. Не е свързано с действителността в България.
Верни мисли, но отпреди 10-ина години. Днес вече са остарели.
Да, когато се опариш, опариш, и вече отраз виждаш, кой какво ти мисли. Може да не пробваш.
Блазе на нациите,които си възпитават децата да са по-разбиращи и грижовни. Не услужливи, а грижовни!

...най-гадно е когато осъзнаеш отчайващата истина, че няма как някой(Я), отговарящ(а) на зрелите ти критерии да се влюби ТОЧНО в теб......
Единственото спасение е ако човек съумее да запази младежкия си наивитет и вярата и убедеността, че все някога ще срещне половинката си...нали се сещате за притчата, дето Дядо Боже ни е разрязал на две, разбъркал парчетата и така всеки да си търси половинката....
Който успее да си наложи да повярва на това ще има стимул и може би шанс за "сдвояване"
Останалите, като мен, които не вярват в измислици и чудеса и гледат логично на света, отдавна са наясно с реалните си достойнства и минуси....за тях остава древната мисъл - "който трупа мъдрост, трупа печал".........

Ако си достатъчно разумен, можеш да срещнеш ПОДХОДЯЩИЯ партньор винаги. Аз винаги съм била на мнението, че преди да сключиш брак с някой, да имате деца и т.н е необходимо да поживеете заедно поне 2-3 годинки. Ако след това пак се искате по същия и дори по по-силен начин => намерили сте Човека! :)
Дали ще заживееш с някой на 20, или на 30 - винаги приказката, че "За да познаваш един човек, трябва да изядеш чувал сол с него." важи :)

Моя личен опит е друг, омъжена съм от 20 - 21 години и честно не бих си представила живота си без мъжа ми. И двамата по съвсем социалистически се оженихме веднага след завъшването(уволнението от казармата) и след това дойдоха децата и т.н. Обичам да се шегувам, че с мъжа ми съм вече над 20 години, а при родителите ми съм живаля по-малко т.е. вече сме повече от роднини. Мисля, че формулата е да дадеш възможност на другия да се развива и ти с него и да имате за какво да си говорите, какво да си споделите. Иначе постинга много ми хареса.