Прочетен: 1452 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2009 12:46
Слагаш нови батерии на малкото джобно фенерче и продължаваш да пориш тъмнината пред себе си. Вече няма спиране. Няма време за почивка. Ти си своята почивка. Своят пътеводител. Гид, през тъмнината на обърканите спомени и мисли. Свещите са непотребни, защото изгарят твърде бързо и оставят след себе си спомени, аромати и фигури. Восъчни фигури, предсказващи бъдещи случки.
Едно позвъняване. Едночасов разговор.
Разказваш набързо за философията на самостоятелно направеният избор. На оцветените моменти. Вмъкваш малко спомени. Въздишаш тежко по отминал момент, оставил следа сред трепкащите звезди на безоблачно небе. Нощ, украсила душата с венец от спокойно изживян живот. Онази, която ще пазиш в душата си до гроб. Нощта в която две души се срещнаха, за да се познаят и обикнат.
Разказваш всичко на един дъх, страхувайки се, че ако направиш пауза, красотата и вълшебството ще изчезнат завинаги. Разказваш стилно, без многоточия и излишни епитети. Разказваш и твориш с ръце, сърце и душа. Бавно се протягаш напред, за да вземеш ножиците. Сега ти трябват. Необходимо е да оформиш стила на новото произведение.
Стилна кройка, премисляна милиони пъти насън. Скроена набързо и ушита в снежните нощи на търпеливо очакване. Очакване на порасналата душа. На осъзнатото търсене. На смелостта и искреността. На решителността, извикана от отдавна заровеното подсъзнателно ниво.
Изрязваш внимателно грубите краища. Отстраняваш излишното и натрапчивото и превръщаш душата си в свободен радикал, неопетнен от излишните и временни терзания на временното съществуване. Остава ефирността на красотата, пленила душата ти. Остава малко като време. Необходими са няколко думи и смелост за предприемане на следващата крачка.
Лесно е, нали?
Лесно е когато усетиш душата си и чуеш вътрешните си гласове, които те напътстват и ти помагат да вземеш правилното решение. Тогава ще имаш смелостта и желанието да ушиеш собствената си съдба. По мярка.