Притварям очи и в съзнанието ми изплува момент от преди векове. Момент на среща край сенките на умиращото слънце. Слънце, протегнало умолително лъчи за спасение, за още минута живот. Без доказателства.
            Две ръце, преплетени в прегръдка. Танцуващи под молещите за милост слънчеви лъчи. Две тела, прекрачили границата на реалността.

Реалност, потопила света в изпаряващи се морски пръски и умираща светлина с безброй самоубили се миди. Миди, намерили свободата си на брега, изтърбушени и изсъхнали. Докоснати от детски ръце, нанизани на дрънкащи гердани и окачени върху нежните обични майчини гърди.

Танцуваха нежно, забравили за собствените си нещастия. Упоени от навременното лекарство, осъзнали значимостта на тази среща. Две танцуващи души, радостни от намереното щастие.

Когато съдбата завърта колелото, за да докаже, че любовта съществува и в живота, търсена и намерена, осъзната и спечелена, тогава хората поглеждат към светло синьото небе и продължават да вярват в чудеса. Още един оборот и картината прескача няколко години напред. Към следващата среща, която обостря сетивата и кара душата да изтръпва в мъчително агонизиращо нетърпение.

След вековно мълчание и самота. След безброй години скиталчески живот и продажба на еликсири и книги с отровни страници. След километри прозрачни нишки, водещи към разрушение. След страхове от измислени герои и феи, надничащи в душата късно вечер, разказващи страховити истории за съществуващи измислици. След откраднат сън. След N на брой разочарования. След почивки край прашни кръстопъти. След безкрайни вечери на сладост и гъсто вино. Червено. Като кръвта на новородено, миришещо на майка си.

След още един оборот.

Предопределеност.

Сбъднатост.

Навременност.

Разминаване.

След още един оборот.

Поспри. Седни до своето тяло и погледни душата си. Прегърни я. Позволи й да прегърне любовта така, както аз прегърнах твоята. В онази тъмна нощ, край брега на юга, под ярките звезди, положила глава на рамото ти, заслушана в ударите на доброто ти сърце, вдишваща аромата на твоята любов.

Осъзнах и усетих нишката с която са свързани душите ни. Завинаги. А нежността ти е с мен всеки ден. И светът е красив, защото си жив и защото те има. И защото си най-добрата, чиста и красива душа, оцеляла от безцветният аромат на отровните страници, записали историята на вековните истини.

Думи като никога и завинаги раждат особен респект в мен, някакво страхопочитание, като, когато застана пред Неговата икона...Това са Думи, достойни за свещенните уста на Всевишния ! Завинаги остава жива мечтата за самото случване, за времето на голямото очакване, и спомените от него...

*прегръд* :)
Заслужаваш много щастие :)
"I'm on your side" ;)

Ne spirai da pishesh Piccola , mili4ka , ti si izvor na jiva dusha...
I am on your side ,too :)

:)
слънцето ще изгрее само след няколко минути!
прегръщам ви!