Като нормален човек се ровя избирателно в интернет пространството и чета неща, които ме интересуват. Само тях. Наричам този синдром – избирателна любознателност.

Днес попаднах на блог / http://dzver.com/blog/?p=563/  в който отдавна тече разгорещен спор, който всъщност е изпълнен единствено и само с нападки. Човек, посетил дадено място, останал със своите си впечатления, бива нападнат от месни индивиди, които след прочита на статията, изпадат в амок.

Първоначалната реакция е да нападнат и да обидят.

Другите клатят глава и четат сеир. Цъкат с език и се чудят на всеобщата пошлост.

Явно сеира е нещото от което има нужда народа. От агресивността. От налагането на собственото мнение. Та нали то е меродавно.

Тъжно.

Но факт.

Та този факт ме накара да си задам един въпрос.

Социално ангажирани ли сме или просто си хулим наляво и надясно. Нали има кой да ни чуе и прочете.

На думи всеки е велик. Ненадминат. А на дела.

Свързана съм с този град по един много интересен начин, който няма да бъде обект на дискусия в този постинг. Но изявявам желание да бъда социално ангажирана с нещо продуктивно, което да помогне на жителите и на града като цяло.

Как да достигна до тях. Как да ги накарам да ме чуят и да ми кажат с какво мога да им бъда полезна?

Как може да се сплоти едно общество, което привидно има гражданско общество, но самото то е заето повече с нападателни действия, отколкото със структурирана градивност.

И един последен въпрос.

Възможно ли е тази отрицателна енергия да бъде променена в позитивна, така, че да допринесе за сплотеността на хората и проявата на повече толерантност и приемственост.

въпросите си ти са изначални, може би малко от преди римската империя, сплотената гражданска единица съществува само в сблъсъка срещу някои или както сама си го казала организирайки и подклаждаики саира.Ако някои имаше формулата как да канализира цялата тази глуха агресия в положителност, не само би спечелил изборите а и би дал това от което се има нужда.
на последния ти въпрос: Трябва да е възможно, просто защото не миcля че някои от хулещите, бълващи агресия в дълбоката си същност иска да причини болка, по-скоро безредици.Анархизмът пак става болест на века без да се усетим ,малко по-малко.
Приятен ден и успех.

една приятелка ме попита вчера - И защо толкова искаш да помагаш на хра, които нямат желание да им бъде помогнато, защото са винаги в опозиция, защото отричат градивността, защото не могат да понесат промяната и особено промяна, продиктувана от външен човек...

не можах да й отговоря на този въпрос, защото всъщност в него се крие отговора или по-точно предрича резултата от целият напън...не само моят, а и на много други хора.

и в крайна сметка хората един по един с времето се отказват от идеята си да помогнат. по какъвто и да е начин.

Тези, които и без това мислят като теб, ще те разберат. Но не бих казала, че ще помогнеш на останалите да се изкачат едно стъпало нагоре, ако не влезеш в тяхната компания и да тръгнеш с тях. Т.е. този подход не е правилния. Макар че ти прави точки, браво, браво!!! Ако това ти е целта, спечели някое мъжко око с възхищение за писането. Или женско.

Макар, че едва днес прочетох постинга ти, не е късно да одобря и похваля начина ти на мислене и действие.
Помагайки на другите ти помагаш най-вече на себе си. Това е необходимост, която трудно се разбира
от егоистично консумативно ностроеното общество.
Зарежи приказките за точките на този инфантилен младеж с явно комерсиализиран механиъм на мислене.
Браво за постинага ти!

Четири цитата от "Диалози" на Сенека, които съм цитрал и на друго място но звучат... :

"Между всички тези, които виждаш в мирновременно облекло, няма никакъв мир: заради някаква дребна изгода единият тръгва да убие другия; всяка печалба е за сметка на нечия неправда; мразят късметлията, презират кутсузлията; не почитат никого, който е над тях, непоносими са за всекиго, който е под тях. Живеят като гладиаторите в техните школи: с едни и същи хора и си пият и се бият."

"Голямата надпревара е кой-кого по поквара да надпревари; от ден на ден страстите стават все по-големи, благоприличието все по-малко; прокудено е уважението към доброто и справедливостта – и похотта се нахвърля накъдето и скимне. Незлобивостта е станала не просто рядкост – нея въобще я няма."

"Надпреварват се да пилеят награбеното, а после си го търсят обратно с дива и яростна алчност; пет пари за нищо не дават, презират чуждата бедност, от своята се боят повече от кое да е зло, нарушават мира с беззакония, потискат слабите със сила и страх. Не е чудно, че грабят провинциите, че продажният съд, след наддаване от двете страни, присъжда правото на едната от тях – законно право сред всички народи е да продадеш купеното."

"Порокът не е присъщ само на нашето време. От него са се оплаквали предците ни, от него се оплакваме ние, от същото ще се оплакват нашите потомци – че нравите са извратени, че царува порокът, че човешкият род пропада все по-надолу към пълна поквара. Ала тези неща ще си останат все на същото място, само дето помръдват по малко ту напред, ту назад. И тъй, ще трябва да твърдим за себе си все едно и също: лоши сме ние, лоши са били хората преди нас, и – колкото и да ми е неприятно да го кажа – лоши ще бъдат и онези, които идват."

Въпреки това съм на мнение, че Диоген малко е прибързал, като е захвърлил фенера си. :)

си има причини. Най-точно казано, те са в миналото.