Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2009 14:53 - Призраци от миналото
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1388 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Преследват ме. Появяват се насън. Точно тогава, когато са най не добре дошли. Тогава, когато душата ми търси спокойствие сред собствените си реализирани мечти. Тогава, когато се докосва до съкровените тайни на създаващата се реалност. Тогава, когато тръпне от удоволствие да бъде сред себеподобни. Търсещи и усмихващи. Създаващи красота и живеещи сред звезден прашец.

Призраците от миналото се появяват, за да ми напомнят, че каквото и да правя, където и да отида – те са с мен. Загнездени дълбоко в душата ми. Гризящи. Човъркащи. Страхуващи. Отделящи от реалността. Поставящи на изпитание всичко свято. Всичко реално. Изпиващи силите. Рушащи спокойствието.

Опитвам се да мисля за тях като за измислица. Като непринуден страх, породен от злощастни събития. Като нещо надживяно. А всяка нощ те оживяват, за да се материализират под формата на сънища полепнали по клепачите и отнесли душата надалеч. Там, от където няма връщане. Там, където спокойствието на разума става непристойно поведение.

Преследват ме. А аз търся спасение.

Сънувам красивите мигове и се будя, за да си кажа на глас, че са били лъжа. Сънувам познатите места, за да се убедя, че съм била просто пътник, незабелязващ красотата им. Пътник, снимащ с очи. Пътник, застанал на кръстопът. Без карта. Без компас. Без попътен вятър. Сънувам познатите ръце, за да осъзная, че са докосвали фалшиво. Сънувам топлата прегръдка, за да усетя, че е била заучена поза, която да ме държи наблизо. Сънувам топлите и нежни целувки в снежната нощ, за да се събудя уплашена. Да се огледам наоколо и да видя познатото усмихнато лице. Топлите тъмни очи, вперени в мен. Загнездени в съзнанието. Усмихнати. Нежни. Влюбени. А снежинките танцуват своят танц, захвърлени в лицата от беснеещият вятър. Арогантен. Присмехулен. Налудничав. Крещящ.

Призраците навлизат в личното ми пространство, а аз нямам сили да им се противопоставя. Да ги отблъсна. Да ги изпратя отново в миналото. Там, където им е мястото.

Сякаш няма лек. Няма спасение. Няма прошка на собствената самозаблуда и грешно преценена ситуация.

Тогава, когато животът подхвърля момент, за да се позабавлява. А сценарият е предварително написан, режисиран и изрепетиран. Повторенията не постигат желаният резултат. Време е за нов сценарии. Постановка на различна сцена. С нови сили.

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. usteddd - Ама те живи ли са
11.07.2009 00:13
или просто се завиваш през глава нощем?
цитирай
2. анонимен - не пишеш често
21.07.2009 13:01
Много рядко започна да пишеш, но като чета сега ми се струва, че все още се луташ в онзи водовъртеж от преди година и малко. Защо?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 413334
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930