Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2009 11:08 - Прошепване
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1755 Коментари: 4 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Поемаш дълбоко въздух и издишаш. Издишаш думи и погледи. А аз трябва да свържа пъзела. Да се науча да докосвам твоята магия. Да ходя боса в твоите лабиринти и да осветявам тъмнината само с една клечка кибрит. Усещаш ли течението в тунела, завихрящо тежкият въздух. Разбъркващ прахта. Вървя и крия огънчето с две ръце. Трябва да издържи, докато излезем от светлата страна на нощта.

Там, където ще запалим огън. Ще седнем и ще оставим всичките товари, носени през годините. Ритуал на очистване и забрава. Там ,където всеки от нас ще се освободи от прашните спомени и ще освободи място за новите емоции.

Разглеждаш старите фото албуми. Толкова непознати лица и места. А всеки има име. И местата са обозначени в картата на живота. Свързани по между си. Стрелки, объркващи визуалното възприятие. Докосваш лицата им с пръст и те оживяват. Здрависвате се. Разказвате си случки. Смеете се. Гледате се изпитателно и осъзнавате, че това, което ви свърза е обичта към един и същи човек. Стрелките, водещи от един момент на друг. Стрелките, свързващи светове и души. Като неосъзнато приятелство. И отново стрелки. Препратки към минало, настояще и бъдеще. Докосваш снимките за последен път и после внимателно ги връщаш по местата им. Сковани и оставени сред пожълтелите и измачкани страници на миналото.

Сядаме около огъня и разравяме пръстта. Оформяме дупка, където ще оставя една единствена снимка. Един момент. Снимката на страдащата си душа. Момент, завихрил живота в неспирна стихия. Седя край огъня и държа този момент в ръка. Мисля за времето, когато обезобразената душа се бореше за своето спасение. За истината. Научила се на търпение и различаваща истинските моменти. Въртях тази снимка в ръце, готова да я положа в студената земя.  Години наред се чудех какъв е урокът, който трябва да науча. Какво е посланието на това страдание. Опитвах да чета знаците. Всеки ден. Да намеря мъдростта и да продължа. Да различа истинското. Да го усетя.

А ти се усмихваш. И ми помагаш да заровя гроба в който остава цветна снимка на усмивка и едни неразбиращи черни очи. Оставям я под земята, и отпивам глътката свобода. Погледите ни се срещат и ти разбираш и усещаш това, което не ти казвам с думи.  Гледаме си и гледаме напред. Някой го наричат любов. Аз го наричам среща на две обичащи се и познаващи се души, намерили се и разпознали се в подходящото време.

Събирам тихите ти мисли в шепи и ги нося на върха на планината. Там, където все още не си ходил. Но виждаш всичко през моите очи. И се чудиш какъв е твоят тотем. Толкова ли е безстрашен и решителен, колкото е твоята душа. Ти ли си или е той.

И твоята душа.

Тогава, когато сънищата оживяват. Или реалността всъщност е един сън от който не искаш да се събудиш. И дишаш. Вдишваш живот и честност. Като надпревара с кармата. Като доказателство, че всичко, което се случва в човешкият живот има причина. Понякога е необходимо време, за да я откриеш. И когато го направиш е необходим един живот, за да реализираш предопределеното. Да го щриховаш сам за себе си и да го изживееш. И да съумееш да обичаш през цялото това време на търсене, подготовка за предстоящото и самото му изживяване.

Нежността ти. Ръцете. Прегръдката. Любовта. Дъха ти. Шепнещ и толкова топъл. Духовна свързаност, родена преди милиони години, за да бъде изживяна в реалният сън. Онзи от който ако се събудиш не знаеш дали ще го изживееш отново. И затваряш очи отново и отпращаш ранните часове на деня, като стара вещица, гонеща духовете на отдавна забравени герои.

Крия липсата ти зад усмивка и под дебелите бабини одеяла и се събуждам до аромат, останал да напомня, че това не е сън. Вдишвам душата ти и живея с теб. Защото единственото нещо, което искам е да мога всяка секунда да ти показвам, че съм с теб любов.






Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - прегръдки с обич:)
13.09.2009 13:13
прегръдки с обич:)
цитирай
2. kolibri - Когато запалиш реката
13.09.2009 14:23
Когато запалиш реката
Ще видиш светът да гори
Очите блестят в тъмнината
Обгръщаш пожара, душата кипи.

Погребана, стене душата
Нощта е безлунна, далече си ти
Звездите оформят ликът ти в мрака
Съдба, да обичаш, дори, и когато боли.
цитирай
3. wonder - Прекрасно...
13.09.2009 21:00
... прошепване на Космически истини! :)))
цитирай
4. dressy - красиво
14.09.2009 23:36
шепнеш ,малка:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 407534
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031