Богат е българският език на поговорки и мъдрости. Според мен те са просто начин да обясним дадена ситуация или да извиним нечия некомпетентност или грешка.

От една седмица насам присъства една и само една актуална тема в моето ежедневие и никой и нищо не може да я измести. Приятелите звънят, а аз им казвам – “Чоко, не мога сега, на другата линия съм, чакам някой оператор от инфо центъра на НАП да отговори”. Съпругът звъни – а аз го отрязвам с – “милоооо, айде по-късно, че сега ме боли глава, защото от 4-ри часа вися пред компютъра в очакване на онлайн услугите на НАП да заредят”.

Та с други думи, всички са на заден план, освен НАП.

Едно време са били модерни езическите символи, а в наше време е модерно и актуално да се говори и работи за НАП, данъци, акцизи и прочее финансови зависимости и окови.

Бясна съм. Бясна съм, защото вчера след много часове, прекарани в опити да се свържа с информационният им център, най-накрая се свързах с един господин, който отговори троснато и ми се скара, обяснявайки ми, че документи могат да се подават на следващият ден. Днес не може. Пропусна да ми каже, че проблема е технически и в момента се работи, за да бъде отстранен, а може и да не е бил технически и да не се е работило по случая. Мога само да гадая, но пък не ме бива в гледането на боб, леща и кафе, затова се отказах от каквито и да е предположения. Благодарих му за информацията, питайки се защо аджеба ми се кара. На него му плащат да отговаря на телефонни повиквания и да дава информация, ако са в неговата компетентност. Едва ли в длъжностната му характеристика е вписано и неадекватното и грубо отношение към клиентите. Но пък си мисля, че може би и той е получил същият отговор от съпругата си, когато й се е обадил да я попита какво ще има за вечеря.

Днес отново не мога да свърша никаква работа, макар да ме задължават със срокове и глоби. Прессъобщение за технически проблем на сайта им няма. Ситуацията е същата. Длъжна съм да изпратя данни, а не мога. Отношението и грубостта на служителите на НАП ескалира. Моето също.

Защо министър Дянков предприема действия, когато няма подготвена техническа база за което?

Риторични въпроси. Най-сладкото е, че никой не поема никаква отговорност, нито признава грешки. Защото какво казва народа – признат грях е половин грях. Нищо де, поне езикът е богат на мъдрости. Като не мога да свърша никаква работа, то поне мога да се сещам за 100 прични, упс мъдрости, които да обяснят ситуацията, проблема и безхаберието.