Един живот и една ситуация, която превръщам в драма и полудявам. Тихомълком. На пръсти. С разрошени коси, сплетени на плитки. Шапка с козирка. И много дъжд. А тялото потрепва от студа. Сякаш на шега. Доказателство, че днес е един от онези есенни дни, в който искаш да тичаш навън и да крещиш до болка. До тогава, докато дробовете ти се напълнят с кислород и докато пронизващата болка от препълнеността, успокои сетивата и те върне в реалността.
Можеш ли да се опазиш от собствената си деградивност. Кръжиш над мечтите си и дърпаш въженцето на парашута всеки път, когато видиш тъмен облак. А очите ти са устремени към дъгата. Искаш да минеш под нея. Да я докоснеш. Да чуеш отново разказа за началото на света. За важните неща. За аморалността, породила нуждата от съпричастност, разбиране и утеха.
Изгубвам се сред човешката щедрост от съвети, обещания и планове.
Днес съм изгубена. Днес ме мъчи вътрешната тъга, която крия и за която се опитвам да говоря само с мислите си. А те ми се присмиват и ме наричат глупачка. За търпението и мълчанието. Тези вътрешни диалози ме изморяват. А днес особено много. И знам, че няма да ти разкажа за това. Знам, че ще се отдръпна и ще се залостя в тъмното магазинче. Ще гледам през прозореца и от участник ще се превърна в наблюдател. С чаша ледено бяло вино.
Изморена съм и опитвам да задържа очите си върху падащите капки. Опитвам се да ги преброя и отново да намеря сили да преборя страховете.
А казват, че затова се налага да имаш някого до себе си. Някой, който да танцува и целува мислите ти. С теб. Някой, който да прегърне душата ти и да я поведе напред. С теб. Там. От там, откъдето няма връщане назад. Някой, който да те утеши и окуражи в момент, в който загубиш смисъл за всичко. Някой, който да те дръпне от ръба на собственото ти неосъзнато ежедневно самоубийство. Някой, който да го направи без причина. Просто защото те обича.
Дали ако застана на едно място, дъждът ще спре? А земята ще продължи ли да се върти? И ако да, значи дъждът ще бъде заменен със слънце. А тъгата със щастие. И самотата със споделеност и подкрепа. А страхът ще бъде изтрит от една смела крачка встрани и напред, защото има кой да държи ръката ти, докато вървиш по ръба. И студът ще бъде заменен от топлина. А умората с адреналин. И въженцето на парашута няма да е необходимо. Защото облаците и земята ще бъдат еднакво меки.
А ако земята спре да се върти и остане само днес. И не успея да ти кажа за самотата и огорчението си. И ако ти кажа, ще направиш ли нещо.
От нас.
