Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2009 16:58 - Състояния
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1388 Коментари: 4 Гласове:
3



Един живот и една ситуация, която превръщам в драма и полудявам. Тихомълком. На пръсти. С разрошени коси, сплетени на плитки. Шапка с козирка. И много дъжд. А тялото потрепва от студа. Сякаш на шега. Доказателство, че днес е един от онези есенни дни, в който искаш да тичаш навън и да крещиш до болка. До тогава, докато дробовете ти се напълнят с кислород и докато пронизващата болка от препълнеността, успокои сетивата и те върне в реалността.

Можеш ли да се опазиш от собствената си деградивност. Кръжиш над мечтите си и дърпаш въженцето на парашута всеки път, когато видиш тъмен облак. А очите ти са устремени към дъгата. Искаш да минеш под нея. Да я докоснеш. Да чуеш отново разказа за началото на света. За важните неща. За аморалността, породила нуждата от съпричастност, разбиране и утеха.

Изгубвам се сред човешката щедрост от съвети, обещания и планове.

Днес съм изгубена. Днес ме мъчи вътрешната тъга, която крия и за която се опитвам да говоря само с мислите си. А те ми се присмиват и ме наричат глупачка. За търпението и мълчанието. Тези вътрешни диалози ме изморяват. А днес особено много. И знам, че няма да ти разкажа за това. Знам, че ще се отдръпна и ще се залостя в тъмното магазинче. Ще гледам през прозореца и от участник ще се превърна в наблюдател. С чаша ледено бяло вино.

Изморена съм и опитвам да задържа очите си върху падащите капки. Опитвам се да ги преброя и отново да намеря сили да преборя страховете.

А казват, че затова се налага да имаш някого до себе си. Някой, който да танцува и целува мислите ти. С теб. Някой, който да прегърне душата ти и да я поведе напред. С теб. Там. От там, откъдето няма връщане назад. Някой, който да те утеши и окуражи в момент, в който загубиш смисъл за всичко. Някой, който да те дръпне от ръба на собственото ти неосъзнато ежедневно самоубийство. Някой, който да го направи без причина. Просто защото те обича.

Дали ако застана на едно място, дъждът ще спре? А земята ще продължи ли да се върти? И ако да, значи дъждът ще бъде заменен със слънце. А тъгата със щастие. И самотата със споделеност и подкрепа. А страхът ще бъде изтрит от една смела крачка встрани и напред, защото има кой да държи ръката ти, докато вървиш по ръба. И студът ще бъде заменен от топлина. А умората с адреналин. И въженцето на парашута няма да е необходимо. Защото облаците и земята ще бъдат еднакво меки.

А ако земята спре да се върти и остане само днес. И не успея да ти кажа за самотата и огорчението си. И ако ти кажа, ще направиш ли нещо.

 






Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. clifa - Какъв може да е коментара
03.10.2009 17:09
За сега само ти се усмихвам, сигурно защото не те разбирам.Е.............:)
цитирай
2. piccola - :)
03.10.2009 17:17
усмивката е повече от достатъчна...в случая:)
цитирай
3. clifa - Пази се от пренасищане или обратното.....
03.10.2009 17:26
“Величината на едно и също наслаждение се намалява с мярката на това как с хода на непрекъснатото му потребление продължаваме да получаваме същото наслаждение, докато не настъпи пълна насита” - Х.Госен, а този е само един икономист, а знае ли човек...
цитирай
4. ady - И ако
03.10.2009 18:21
земята спре да се върти , и ако падна пак ще стана , каза Ели. Усмивкииии:))
От нас.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 407534
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031