Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.12.2009 01:57 - Пространство за спокойствие
Автор: piccola Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1894 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                 Помниш ли света за който ти разказвах преди време. Светът на моята реалност. Убежището към което се спускам стремглаво винаги, когато усетя, че въвря върху лед.

                И тази нощ сънувах същият сън. Сънувах как храня животинките край брега. Там, от моста. Далечен контакт на желано общуване. А после бавно се отдалечавам. И се радвам, че съм далеч от бурните и тъмни води. Вървя почти уверено. Почти успокоена. И поглеждам към отпечатъците в снега. Моите обувки. Моята вяра. Настъпена. Останала. За малко. И под същите тези стъпки, под пръхкавият скреж виждам водата. Замръзналата повърхност крещи, а душата ми остава назад, в спонтанен опит за бягство. Усещам краят, а не мога да помръдна. И ледът се пропуква. И попадам точно в отворената паст на бурните води. И нямам глас да крещя. Нямам вяра за спасение. Нямам желание за борба. Вдигам ръце в опит да спра полета на тялото си. Надолу. Към тъмнината. Към бездната на подсъзнателните си страхове.

                Бягам в мислите си и търся мястото, където преди време намирах пространство за мечти. Пространство за спокойствие. Пространство за разбиране. Пространство за споделяне.

                А ти се опитваш да ме изгониш от там. Реалността, която спасява моята душа краде от времето ти с мен. И се опитваш да разбереш моментните състояния. И депресиите. И страховете. А скандалите ми те влудяват. И после идва мълчанието, което руши твоето спокойствие и разбива леда на моите кошмари. Топи любимата ми зима. А теб обърква. Защото не разбираш. Усещаш, но не разбираш.

                Не разбираш ли, че има тънка пространствена граница от която имам нужда. И искаш неегоистичното ми аз. А то е потънало в онзи кошмар, който не можа да чуеш тази сутрин. И се будиш сам. И ме търсиш. А аз съм там.

                И състоянието ми се влошава с всеки изминал ден в който не мога да намеря пътят към мислите и мечтите си. И бавно се отдалечавам. Потъвам. И се страхувам, че пред коледно ще спра да мечтая. А тогава. Паяците ще спят и паяжините ще останат наполовина изплетени. А те са в мислите ми толкова често, колкото и самите гадинки. Страхливи и безсмъртни. Живеещи. Безусловно търпеливи в своето пространство. И в момента в който се престраша да ги докосна се събужда фобията ми към тях и отново се дърпам назад. И крещя. Точно както в снощния кошмар. С една бездна. Една тъмнина. И една нескончаема борба за пространствено съотношение на случващи се чудеса. И опит да достигна повърхността отново. Имам карта. Но тя не очертава маршрута. Само територия. С лед и граници на моето същество.

                Отвори очи. Погледни ме. Аз съм. Опитвам се отново да достигна до теб. А ледът забавя стъпките ми.

                Затвори очи. Нощта приближава.




Гласувай:
8
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: piccola
Категория: Други
Прочетен: 413351
Постинги: 66
Коментари: 427
Гласове: 10651
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930