...Per tutte le volte che.. .
Първите акорди на песента ме завъртяха във водовъртеж от спомени и любов. Върнаха ме в езика на моята любов. Езикът на който за първи път се влюбих, обикнах, трептях, ревнувах и полудявах. Страст, вяра, обсебеност, и първичност, погълнала телата и душите. На 19 годишните. С един език, шепнещ любов.
И другарите Алесандра Аморозо и Валерио Скану, 19 годишни истински търсещи и необременени. Постигащи. Вперили поглед в душите на мечтите си.
Символиката на метафорите, с пресипнал глас. Височина. Текст. Намерени. Усмихнати. Вярващи. Необременени от усложняващи живота планове, който да определят бъдещето. Да го объркват. Желаещи и живеещи. Един ден. Няколко часа. Сега. С тъмнината и светлината. С различните вариации. Светът, такъв какъвто е, защото е, и защото всичко го променяме. Спокойствие. С влюбените им очи, които казват повече от всичките думи на света.
И те казват – „ormai siamo irraggiungibili”. Защото са. Защото се усеща. Защото са на 19. Защото е любов. В истинският й смисъл на пълноценност и отдаденост и непредубеденост.
Радвам се, че 60-ят фестивал на Сан Ремо го спечелиха точно те и точно с тази песен. Заслужават наградата. Заслужават наградата, за напомнянето на всички какво е да си на 19 и да вярваш, че за всичко има начин. И всичко е постижимо. И да си свободен да го направиш. Без мисълта, че крилете на пеперудата на юг, ще променят живота ти завинаги. По един или друг начин. С едно или друго решение. С това или друго поведение. Сега или после.
В мозъка си имам няколко езика, които въздействат различно. Свързани са с различни етапи от живота ми. Детските години и невинните приятелства. Любовта. Придобитата информация. Професионалното развитие. Комуникацията като цяло. И всеки етап е обвързан с различен език. И понякога е трудно да се обвържат с друг, различен от техният емоционален заряд, с опита, с изживяното. Но езикът на който дишам любов е италианският.
И се опитвам да си спомня чувствата, емоциите, преживяванията и копнежите, от времето, когато бях на 19. Определени думи връщат в съзнанието ми картини и спомени, които не могат да бъдат моделирани. Не могат да бъдат променяни. Нито от мислите, нито от времето. И помня. Помня свободата. Необременена от екзистенциалните въпроси за бъдещето. С опитите за предричането му. С плановете, предначертаващи ежедневие, лишено от спонтанност. Помня разтърсващата вяра, че всичко е постижимо с минимални усилия, но с положени усилия. Помня, шепота на тихите нощи край детските спомени в Сардиния. С лекотата на мисълта и преживяванията, оставили следи в съзнанието. Душа, дишаща любов. Завинаги.
Всичко беше сега. Всичко беше истинско. Всичко беше първо. Интересно. Ново. Шептящо любов. Неподправено. Спонтанно. Без предразсъдъци. Отдадено. Без разкаяния и прошки. Без несъществуващи граници. Без наполовина празна или пълна. Стремглаво. Всеки ден. Без втора мисъл. Без съмнение. Целеустремено. Знаещо. Вярващо. Можещо. Със сърце. Без рани. С болка и радост, означаващи едно.
И когато ти казвам „amore” е защото наистина те обичам с душата си. А тя е 19 годишна.
Нека тази песен ви връща в безгрижните първи 19. Нека ви стопля. Нека ви говори с вашият език на любовта. И нека следващите 19 да бъдат поне толкова свободни и истински, колкото първите.