Или колко е важно да не се вземаш насериозно.

            Откакто намалих цигарите и спрях да пуша вкъщи, намалих и писането. И се оказва, че вървят ръка за ръка. Музата, цигарите и бялото вино с лед и лимон. И когато едното изчезне, погубва останалите. Не че като спрях да пиша намалих виното или цигарите. Не. Пропорциите винаги са в моя полза. Принцип на хедонизма. Не се отказвай от онова, от което можеш да вземаш с много, докато не те заболи от удоволствие. Мнозина от вас знаят, че това е почти невъзможно, защото преди да се достигне до този етап се преминава през твърде много мании и пристрастявания. Но истинският хедонист не им обръща внимание. Важно е удоволствието. Собственото.

Друга ми беше мисълта. За промяната. За порастването. За хедонизма. Или за загубеният такъв. Приоритети. За другият човек, заради когото оставяш себе си на заден план.

            Напоследък се уморих да бъда сериозна, отговорна, вярна, семейна, здраво стъпила на земята, напътстваща, помнеща, напомняща, пресмятаща лихвени проценти и пазари, пазаруваща и мрънкаща.

            Ето това последното ме кара да не желая да говоря дори със себе си. Уморих се от дистанцията, която поставих между себе си и всички останали. И търся извинения. И ги намирам. И звучат добре. Почти оправдателни. Но им изтече срока на годност и е време отново да се срещна със съдбата си.

            Крис питаше днес дали човек може да избяга от съдбата си. Мисля, че може за определен период от време. И след това се налага да се изправи срещу нея. Неизбежно е. И тогава вероятността за грешка се увеличава. Или пък за правилността на избора. Важното е, че каквото и да правиш не можеш да избегнеш от едни интересни предопределености в които си се клел, че няма да се набуташ.

            Езикът ми става жаргонен. Почти неправилен. Дори от граматична гледна точка. Но това е от сериозните монолози. И търпението. И заради мислите, които ежедневно ми натрисат собствените си възгледи и нервности. Къде остана приемствеността. Какво се случи с търпението. Искам тениска на която пише – Боже, дай ми търпение. И моля те Побързай!!!

             Не приемам изневярата за част от отношенията между хората. Рязка съм. Давам шанс само веднъж. От там нататък пращам всичко по дяволите. Особено виновните. Не съдя. Не обвинявам. Слушам внимателно. Почти рядко прекъсвам. Имам мнение. Когато е потърсено го казвам. Не натрапвам присъствието си. Дишам бавно и се любувам на синьото в небето. Снега отдавна си тръгна от мен и пролетта се приближава с тихи стъпки. Някъде зад мен е. Усещам я, но все още не мога да я помириша.

              Ледът в езерата и реките се разтопява, а аз се чудя за какво ми трябваше да се вземам толкова насериозно и да променям желанията си. Сега съм претоварена с чужди грижи и тревоги. Планове разни и обещания.

              Случи се нещо, заради което моето обещание вече е свободно. И аз отново мога да дишам свободно. Сега е твой ред. Аз отивам да пия вино на верандата и да редя кубчето на Рубик.

Ти, израстваш пред очите ми, макар и виртуално. Желая ти всевъзможни радости, топлина в сърцето и присъствие в този живот, с който така или иначе ще бъдем винаги кога на контра, кога в единомислие. Весел празник.

Че колкото по – на сериозно се вземаме толкова по – страшно и тъжно става покрай нас. Винаги трябва да правим баланс между това кои сме и как точно изглеждаме в очитена всички останали, но съобразяването пък на действията/бездействията и напразните опити в повечето случай да се преобразяваме не смятам че са толкова необходими. Да сериозни да сме, но само вътре, заради нас самите, а не заради другите, защото си мисля че симпатиите и загрижеността, насочени като указателни табели, са фалшиви.
Един причтел ми каза веднъж, бъди егоист и тогава ще бъдеш себе си, не че ще намериш уют, но ще бъдеш в мир със себе си. Аз още не съм достигнал до това ниво, може би някой ден….
Поздрави ;)

"Боже, дай ми търпение. И моля те Побързай!!!"
емблематично за един Стрелец :)

Толкова готин текст! Чак не повярвах на очите си - интелигентен , смислен и ...бунтовен!
Отскоро съм в битността си на блогър и бях почнала леко да се поразочаровам...
Но открих няколко смислени блога, а сега и теб!
Супер, ще те чета...!
Благодаря за удоволствието!:):):)

ако сме лековати и хората ще са лековати с нас. Но е смешно да се правиш на мъдра сова, ако все още не си. Поздрави.:) Надявам се спирането на цигарите все още да е актуално.:)