Навсякъде около мен е шумно, хаотично, усмихнато и лудо. Защото се празнува. Стрелците празнуват. А те са толкова много и са навсякъде. Те са усмихнати, игриви, флиртуващи, оптимистични, разсеяни, обичащи безпределно, вярващи в чуд...

           Разглезила съм се. Сутринта се събуждам в пух. Оглеждам се и се чудя къде изчезна прахът от мислите и съзнанието. А да. Неделното почистване. Съвсем бях забравила, че изгонената пепеляшка се върна начумерена вчера. Отново вкъщ...

            София на е България. По неофициални данни, тук живеят повече от 1 500 000 - милион и петстотин хиляди души. Тези хора, както и всички останали в България имат нужда да знаят какво се случва, особено, когато се случва нещо, ко...

           Пророчеството на тайнствената вещица се появяваше като дежа ву. От няколко дни се мярваше за секунди пред очите й и изчезваше. Без конкретна провокация. Като светкавица, заслепяваща съзнанието. Като паническа атака без причина...

           Инвестиция в жената. Нейната инвестиция.
           Нейният дух се предава на поколенията. С любов. Със самоотверженост. С готовност. С рецептите, с които приготвя храна за своето притихнало и изгладняло семейство. Скупчено око...

           Тръгвам. Не питай. Не питай кога ще се върна. Не настоявай за отговор. Усмихни се за мен. Докосни ме с нежността си. Обгърни ме с любов. Попий ме в себе си и задръж чувството за дълго. Толкова, колкото да изненадаш себе си, пр...

           Поглеждал ли си някога през пеперудени крила. Прозрачност, отразила детските мечти. Чистотата на неангажираното съзнание. На старанието да бъдеш себе си, защото точно то е магично. На липсата на егоизъм. Или количествено измер...

          Разточително пилеене на енергия и емоция. Като стъпки отекващи, отдалечаващи се в далечината. Мрачна събота, събуждаща душата. Като писмо, запечатено с восъчен печат. Изпратено надалеч. В бутилка, търкаляща се на мокрият бряг. ...

           В късният час на деня, умората налягаше клепачите, устните, ръцете, краката, мислите, цялото същество. Мислеше. Пишеше любовно писмо наум. Всяка дума се врязваше в съзнанието и оставяше следи в дълбоката безтегловност на тъмни...

           Заставам на подиума, покланям се бавно и докато се изправям, оглеждам първите редове. Виждам ги строени. Ето там в края на вторият ред, седят последните четирима. Ах каква задружна групичка. Вярната агитка.
            Поглежда...

           Обещах ти да си тръгна, когато усетя, че потъвам. Душата ми се бори с теб и нищо не помага. Нито слънцето, нито вятъра, нито водата. Нито самотата. Нито отдръпнатостта. Нито работата. Нищо. Не мога. Не мога да си тръгна от теб...

           Докоснах те. С очи. С душа. С ръце. Бавно. Страстно. Тихо. Предпазливо. Страхливо. Галех те с очи. Прегръщах те безмълвно. Милвах страните, косите, наболата брада. Говорех. Слушах. Търсех те с очи.
            И пак. Отново и ...